Велики мъже говорят за вечната и единствена жена

Велики мъже, какво са те без една силна жена до тях? Тази вечна, единствена, силна и неповторима женска същност, която ги грабва, завладява и оплита в тънката си и ефирна мрежа. Какво е един мъж без една жена се питаме и съответно си отговаряме – незавършен човек. Половинка от сърцето му липсва и намирайки тази половинка, мъжа става завършен и зрял. И нека видим, какво едни от най-великите мъже останали в историята, казват за жената – неповторимата и незабравимата.

Велики мъже, говорят за жената…

Започваме с неповторимия Джон Ленън. Той казва за жената – „Обикновено зад всеки идиот стои една велика жена.“ Тази велика женска същност в сянка няма претенции, няма умисъл за достижения. На нея и стига да стои до мъжа, който е избрала и да го подкрепя, защото това усещане на цялост може само тя да му даде.

„Какво всъщност искат жените? – пита се Фроид. Великия Зигмунд Фроид, чийто същност прониква дълбоко в психиката на всяко едно същество признава – „Великият въпрос, на който никой никога не си е отговорил и на който и аз не успях да дам отговор, въпреки изследванията ми на женската душа над 30 години е именно – Какво жените искат?“ Едва ли и жените знаят точно, какво искат. Те просто са импулсивни, непредсказуеми и огнени бедствия, чийто природа е изменчива изначално, но вярна до смърт.

Хемингуей сякаш с въздишка простенва: „На света има толкова много жени, с които да правиш любов, а са толкова малко тези, с които да поговориш.“ Не сме много съгласни, но все пак въпрос на гледна точка и тема на разговори, нали? Жените и преди и сега са същества, към които ако нямаш подход, нямаш и тема на разговор и на кого му е нужен разговор все пак – дори и един поглед е достатъчен понякога.

Айнщайн сравнява относителността

с усещането си за жената. Той казва: „Когато един мъж седи до красива жена, един час му се струва минута. Но накарате ли го да седи върху нагорещена печка, минутата ще му се стори цял час.“ Е, как да не се възхитиш на толкова иновативен ум, като този. Едва ли има по-относително описана жена до сега.

Велики мъже, като Ремарк казват за жената: „С една жена един мъж, би могъл да има хиляди преживявания. Със сто жени – единствено сто преживявания.“ Напълно подкрепяме Ремарк в тази колосална представа за дълбочината на една връзка между една единствена жена и нейният единствен мъж.

Оскар Уайлд лаконично заключва – „Една жена трябва да бъде обичана, не разбирана.“ Обичта е всичко и разбиране, и отдаване, и страст, и съпричастност. Няма ли обич, няма нищо.

Леко закачливо Генадий Малкин казва за жените:

„Само по един въпрос мъжете и жените са единодушни и той е: и мъжете, и жените не вярват на жените.“ Има основание донякъде Малкин, но всичко е относително все пак, както е казал Айнщайн.

Велики мъже, като Ръдиард Киплинг възпяват ума на една жена. Писателя казва: „И най-глупавата жена може да се справи с умен мъж, но с глупавия може да се справи само най-умната.“ Противоречия колкото искате, щом става въпрос за дами все пак. Жената е, като горещ печен картоф, колкото и да гори устните ти, искаш да се насладиш на вкуса му докрай.

Ницше просто по уникален начин описва женската природа и радостта, и мъката да я усетиш. „Ах, тези жени, правят удоволствията още по-големи, а разочарованията – още по чести!“ – казва той. Това е то да усетиш истински една жена, и хубавото, и лошото в нея – само едното не ти дава пълна представа за насладата все пак.

Сред велики мъже, като Шекспир, жената се прокрадва ето така – „Жените говорят два езика, единият от тях е вербален.“ – казва той.  И още, как казваме ние. Просто трябва да се усети една жена и то по всякакъв начин.

И ни се иска да завършим с една уникална мисъл на великия сред велики мъже – Сократ. Той е казал: „От любовта на жената трябва да се боим повече, отколкото от ненавистта у мъжа! Това е отрова, при това по-опасна, защото е приятна.“ Е нека ви пожелаем да попаднете в сладкото опиянение на една истинска женска любовна отрова.