Гергьовден – стар обичан и тачен български обичай

Гергьовден е обичай с трайни традиции в България. Всяка година празника се отбелязва на 6-ти май у нас от 1977 година насам, като той е и традиционен празник на Българската армия. Реално погледнато сред обичаите и празненствата у нас, този празник е един от най-отбелязваните и обичаните, наред с Великден, Коледа, Лазаровден и Цветница. В страната ни най-често срещаното мъжко име е именно Георги, като в класацията то изпреварва дори името Иван, което не е по-малко срещано у нас.

Гергьовден и обичаите свързани с традиционния български празник

Ако се чудите, от къде произлиза името Георги, то има гръцки корени. В превод Георги означава човек земеделец. Това идва от Гео – земя и Ерго – работя. Самият празник чества пристигането на слънчевото лято и тясно се свързва с настъпването на новата година за стопаните-земеделци. Именно поради този си характер празника е изпъстрен с множество обичаи свързани със здравето, земеделската реколта и отглеждането на добитъка. Според народните вярвания, ако по Гергьовден вали дъжд, то годината ще е плодородна за земеделците и скотовъдците.

„Всяка капчица гергьовски дъжд носи жълтица“ – казва народното поверие, предавано от уста на уста в годините. Интересно е, че светеца Георги е почитан не само от Християнската религия, но и от Мюсюлманската. По традиция светеца е изографисван по иконите възседнал кон и носещ копие, с което пробожда змея. Затова и често го наричаме Свети Георги Победоносец. Според Християнските писмени жития – Свети Георги е бил изключително разумен и ловък стратег във войната, затова и в много страни на този ден празнува и Националната армия! За живота му се знае, че умира покосен от меча на император Максимилиан, поради силната си вяра, заради която по-късно е канонизиран, като светец.

У нас народните легенди представят Свети Георги,

като снажен момък с огромна сила. Той спасява с копието си чудно красивата девойка от змея на Долната земя. Като се заговори за Гергьовден, няма как да не споменем и агнето. По традиция у нас, в който и край на страната да се намирате, за празника се приготвя курбан от мъжко агне сукалче – в миналото обаче. Разбира се тази традиция не се спазва навсякъде и днес, но на някои места у нас е все още жива. Традиционната гергьовска трапеза включва и печеното в пещ гергьовско агне с разнообразна плънка, както и обредния хляб омесен специално за празника.

Старите баби съветват на трапезата по  Гергьовден да има варено жито, вино, зелен чесън и лук, разточена баница, млечни продукти, като кашкавал, сирене и кисело мляко, както и традиционната агнешка дроб сърма. Всичко това сложено на трапезата ще донесе берекет и плодородна година, ако е рекъл Свети Георги. Не бива, обаче да давате мляко назаем, защото ще си докарате недоимък. В градски условия празника в никакъв случай не е това, което е по селата. Хората по градовете, я сложат агнешко на трапезата, я не. Повечето потеглят нанякъде, за да празнуват.

По селата традицията е все още жива и се спазва завета на старите българи

Kурбан да се прави само от месо на добиче, чийто кръв сами сме пролели. Разбира се това днес е в противовес с хуманните ценности на хората, но традициите е добре да се помнят, дори и да не се изпълняват. На  Гергьовден по селата все още се спазват и редица древни обичаи за здраве, свързани с празника. Така например стопанките на селските къщи заравят на нивата едно червено яйце останало от Великден. Това се прави да е здрава и плодородна реколтата. Интересен обичай е биенето на стъпалата с коприва по Гергьовден. Най-рано събулия се в къщата става, отива за свежа коприва и с нея шиба по стъпалата спящите за здраве и да бяга злото от тях. Не го практикувайте, знаете ли човек, как ще реагират останалите.

Старите поверия за празника още гласят, че е добре сутринта рано да се отъркаляме с гергьовската роса, за да сме здрави през годината. Хората, които имат лунички, ако измият лицето си с тази роса, те ще изчезнат – не е сигурно обаче. По Гергьовден се вият и венци. Те се правят от младите жени и децата, които набират здравец, коприва и гергьовче. Всички тези билки пазят от лоши очи и лоша енергия. Един венец се окичва на иконата на светеца, един се слага на врата на жертвеното агне, един окичва котлето на първото издоено за деня животно и разбира се кичат главиците на всички дечица за здраве.

Едно време издоеното от овцете или кравите мляко по Гергьовден…

се е сипвало в реката, за да е изобилна годината. Печеното агне и специално приготвения за празника обреден хляб са били освещавани в църквата, а после на тежки трапези се е събирало цялото село. Обредния хляб е специално украсен с агънца, геги и символи на земеделеца и животновъда. Девойките са се люлеели на украсени с цветя люлки от момците, играли са се дълги и тежки хора, а костите от обредния курбан са се заравяли в земята за берекет. Обредното агне се е колило на оброчище, където закичено с венец, то често кротко си е пасяло зелена трева.

Въобще празника е бил жив, традиционен и вибриращ от енергия. Всички са се събирали да отпразнуват започването на новата работна година, защото според старо българско поверие Свети Георги е предвестник на лятото и когато настъпи празника му започва усиления труд за животновъди и земеделци. Неговия брат Димитър според старите българи е предвестник на зимата и тогава кърската работа приключва.

Светъл празник на всички именници с имената Георги, Гергана, Ганка, Генчо и Геновева. Светъл Гергьовден на всички българи почитащи тази стара традиция свързана с труда и земята. Бъдете здрави!