Датата 24 май – Ден на Народната просвета на България
Датата 24 май е светъл празник, който българите у нас и по света почитат, защото са горди от своето минало и са устремени към своето бъдеще. Денят на българската просвета и култура, както и на Славянската писменост е заветна дата за нас, като нация. Преди векове цар Борис, а после и синът му цар Симеон са осъзнали великата и движеща сила на културата и грамотността, затова и са били едни от най-активните радетели за просвета – приютявайки учениците на светите братя Кирил и Методий у нас. Така се ражда родната Кирилица съставена по модела на Глаголицата от Свети Климент Охридски. Списъка с имена на български просветители в годините е дълъг и безспорно датата 24 май е повод за национална гордост и самооценка.
Солунските братя дават тласъка на едни славни времена за Славяните, защото извоюват мястото на Славянския език в Рим сред Католическата догма. Те обучават хиляди ученици, благодарение, на които днес сме грамотни и можем да кажем свободно – дадохме нещо на света – дадохме на хиляди народи Кирилицата. В годините тази азбука тръгнала от България, става основа за писмен и говорим език на много Християнски и не християнски народи. Видоизменя се и се опростява, за да достигне изключителното богатство и багра, които днес познаваме.
Датата 24 май – ден на светла памет и гордост
Около 12 държави днес използват Кирилицата. Създадена далеч във времето още при Първата Българска Държава, азбуката е изминала дълъг път до днес и се е развила по различен начин в различните страни. Навярно знаете, че Кирилицата в първоначалния си вариант създаден от Свети Климент Охридски, е имала 44 букви. Те са отговаряли на 44 звука заимствани от Глаголицата. Днес тези букви са сведени до 30, както се изучава и в началното училище. Основата на Глаголицата създадена от Солунските братя и послужила за модел на Кирилицата са: гръцките букви и азбука, някой древни йероглифи от Египет и Прото – Синайската система за изписване на знаците.
Най-ранния датиран надпис на Кирилица е от 931 година. Той е намерен от археолозите в близост до село Крепча, в района на пещерния манастир. Ако говорим за ръкописи, то тези в „Книгата на Сава“ са най-ранните творения изписани на Кирилица. Те са датирани между 10 век и 11 век. Навярно ви е интересно да узнаете, от къде възниква думата АЗБУКА? Тя е съчетание от първите две букви в Глаголицата – „А“ и „Б“. По същият начин стоят и нещата за Латинската дума за азбука – ALPHABET – образувана от първите две букви в тази азбука ALFA и BETA.
Датата 24 май се празнува тържествено не само у нас,
но и във всички Славянски страни, като Русия, Хърватска, Босна, Херцеговина и други. Кирилицата е позната по света по скоро, като „Руска азбука“, защото това е най-голямата по брой нация, която я използва. Руския език изписан на Кирилските букви е най-световно известен. Предполагали ли сте, че на датата 24 май празнуват и неславянски езици! Кирилицата се използва, като основа на писмеността в някой части на Аляска, от таджиките, татарите, монголските племена, казахките и осетите. За начало Кирилицата се е използвала основно в стар църковно-славянски стил. Предимно църковната литература, жития и преписи са били преведени и изписани на нея. Главно източници на Руската църковна литература са запазени до днес и се изучават по света. Църковната литература на Източна Европа и страните в нея, като България е малко по непозната и неизследвана.
Днес на Датата 24 май може да сме горди, като българи, че Кирилицата е третата официална азбука призната от Съвета на Европа. В зората на азбуката ни всяка буква от Кирилицата си е имала име. Така учениците според Климент Охридски са запомняли много по-лесно буквите и поредността им. Например А – означавало АЗ, Б – Буки – букви, В – Веди – знам, Г – Глаголи – говоря и така нататък.
Датата 24 май е повод да вдигнем гордо глава,
да се наречен българи и да славим имената на великите български просветители – Кирил и Методий, Климент Охридски, Софроний Врачански, Иван Рилски, Неофит Рилски, Паисий Хилендарски, Константин Философ, Григорий Цамбалак, Владислав Граматик, Неофит Бозвали, Поп Пейо, Димитър Кантакузин, Братя Миладинови, Иван Вазов, Христо Ботев и още много много просветители, чийто имена трябва да познаваме и помним.
Честит празник българи, честит празник учители-просветители с мисия да образовате децата ни, честита светла ви култура и просвета – без която душите ни щяха да тънат в мрак!