Начало За душата Елин Пелин и вечните му разкази за българското

Елин Пелин и вечните му разкази за българското

Елин Пелин и магичните му разкази.

913
0
СПОДЕЛИ
selska kushta elin pelin

selska kushta elin pelinЕлин Пелин и вечните му разкази за българското

 

Елин Пелин уникален, изключително актуален и днес, много мъдър и човешки насочен писател. Едва ли сте забравили творбите му Гераците, Андрешко, На оня свят, Напаст божия и разбира се уникалната детска книга Ян Бибиян. Писателя е роден през далечната 1877 година в село Байлово, днес до него се разполага и град Елин Пелин. Той по документи се нарича Димитър Стоянов, а Елин Пелин е неговия псевдоним, с който е известен по света и у нас до днес. Дори в Антарктида има нос в морето наречен на писателя. Всичко за писателя тръгва от родното му село. Може би от там се ражда и тази негова неописуема призма, през която той ни представя българското село в разказите си. По жива и по-топла картина няма да намерите за родното село и отрудените му души. Навярно единствено в творчеството на Йовков само.

bulgarska shevica elin pelinЕлин Пелин и магичните му разкази

Няма да ви изнасяме урок по литература и да ви запознаваме стъпка по стъпка с произведенията на този гигант в българската литература. Това оставяме за литераторите и критиците. Прииска ни се да си спомним за онази магична реалност на българското село, когато то кипеше от живот, хората се трудиха неуморно, без да роптаят и света беше с една идея по-простичък и по добър. Стори ни се удачно да разтворим любите си разкази от Елин Пелин и да ви представим малки парченца живот от тях. Ето и какво ни се прииска да споделим с вас:

„Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време – само за оране.“ –  от „На браздата“. Надали нашите деца ще вникнат в тази така вълшебна реалност, в тази селска идилия и радост от работата на полето и мъката, която я съпровожда. Чисти и големи са сърцата на българския селянин, но малко останаха селяните! А Белчо и Сивушка са вече само легенда.

bulgarskoto selo elin pelin„То целият свят е болен, синко.

Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш тялото желязно, а душата – гнила.“ – „Спасова могила“. И тоя така болен свят се разболява все повече за съжаление. Няма душа човека, няма сърце, само материално тяло, което го дърпа назад и му вика иди далеч, там в чуждите земи – от земята полза няма. И запустя българското село и изчезна, като дим в небето…

„Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя“ – „Гераците“. Ако още тогава любовта е започнала да бяга от сърцата ни, то днес и със свещ да я търсим я няма. Отмина онова славно време, когато се събирахме на седенки, помагахме си и с песен работехме. Сега всеки на всеки е крив за нещо и семейството го няма, няма я и любовта – остана само една празна дупка да зее в нас. И няма запълване!

„ Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро.“ „Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си.“ –  „Пророк“. Злото и доброто са изначалната ни същност, която днес е не добре балансирана. Като едни малки червеи се опитваме да проправяме пътя си, но биваме смачкани и захвърлени. Мъдър е бил българския селянин и щедър. Други времена бяха, но други настанаха. Проправянето  на път в живота за сметка на някой друг – рано или късно застига и нас. А беше просто, събудиш се по изгрев, работиш и легнеш уморен по залез. Празнуваш, когато се празнува и следваш съдбата си. Сложно е сега и човешкото съвсем се изгуби.

„Всичко, всичко тъне в кал – и души, и сърца,

и хора, и говеда, и всичко… Вечно окаяние, вечно безпомощно напъване, вечно омразно жабуркане из тая тиня. Нито криле има, нито простор има… А поробената душа иска да живее волно, широко и пълно… Волно, широко и пълно! Какъв смисъл съдържат тия думи?“ – „Кал“. Мъката да обработваш земята, да мъчиш да изкарваш комата си хляб, днес се превърна в мъката да оцелееш човешки. Заблуждаваме се, че работейки в града, сме по-малко изтормозени, нещастни и отрудени. А не сме ли, като затворени в клетки животни? Вървиш и не знаеш, къде отиваш! Волно, широко и пълно живеене, там където са корените ти и душата ти…

„Ей, хора, тая беда за вас е малко! Чумата, чумата ви се пада! Потънахте в грехове до шия, продадохте душите си на дявола, забравихте пост и пречистване, пропихте се и разгневихте бога… Сега сърбайте каквото сте дробили! Думах ви да подновим параклиса под село – не искате! Теглете сега!“ – „Напаст божия“. Потънали в грехове, за които си даваме сметка, но не ни интересува. Потънали в себе си, като безизразни роботи. Тръгнали в безпътието си, търсим извинение за живота си и роптаем за мизерията си. Къде сме и кои сме не знаем – дали европейци, дали българи, дали хора…

Елин Пелин е просто Елин Пелин – няма какво да се каже! Разтворете сборника с разкази и зачетете. Потопете се в неповторимия му свят на дълбока и същинска радост и тъга. Открийте зрънцето българско в себе си и открийте забравеното българско село на Елин Пелин за себе си, та да го предадете и на другите.