Здравословно ли е да казваме „НЕ“ на децата си!
Здравословно ли е да казваме „НЕ“ на децата си – или днес децата растат презадоволени, оставени да проявяват претенциите си и загубили мярка за всичко и всички? Днес раждайки се детето е обект на прекомерна родителска грижа в повечето случай. За него се прави всичко, дава се всичко и дори да нямаме възможност за това – финансова и времева, отново пренебрегваме себе си, за да направим децата си щастливи. Но правим ли ги щастливи по този начин или понякога е по-добре да кажем „НЕ“ и да въведем детето в реалния свят – там където не всичко е поднесено на тепсия, позволено и достижимо. Навярно отказа ще се приеме с пристъп на гняв от страна на детето ни, ще бъде нещастно, неразбиращо и подразнено. Но с времето то ще разбере, че отказа понякога е неизбежен и той възпитава, а не е края на света и въпреки че са ти отказали родителите ти все още те обичат най-много. Запитайте се – Здравословно ли е да казваме „НЕ“ на децата си?
Здравословно ли е да казваме „НЕ“ на децата си от възпитателна гледна точка?
Дисциплината е сложно нещо. Тя не се основава на определени правила и норми, на постоянни откази или позволения, на поощрения и наказания. Дисциплината научава детето ни на самоконтрол, а именно самоконтрола е най-здравословното и балансирано нещо, на което можем да научим децата си. Как обаче да постигнем тази дисциплина на самоконтрол? В никакъв случай дори и най-леките пошляпвания или повишаването на тон не са начина. Напротив така показваме на детето си, че ние нямаме собствен самоконтрол, а искаме да наложим правила на него! Начинът е да наложим едни здравословни граници на възпитанието. Преди да възпитаваме, обаче преди всичко трябва да обичаме децата си. Да ги обичаме истински дълбоко и искрено, както всеки родител предполагаме обича своите деца.
Децата инстинктивно усещат любовта. Тя не се крие в подаръците, позволението на нещо забранено или отрупването с материални неща. Тя се крие в една прегръдка, усмивка, едно погалване по бузката или разходка. Колкото повече време отделяме на детето си, толкова по здравословно то расте и емоционално, и физически. То следва модела ни на поведение, нашия мироглед за живота, действията и мислите ни. Следва ни, просто защото ние сме неговия идеал и модел за развитие. Затова – никога не викайте, не нагрубявайте и не подценявайте децата си, не им посягайте – те са свети същества, които просто трябва да бъдат обичани.
Възпитанието е важна градивна стъпка за изграждането характера на малкия човек.
Той разбира, чрез него как да контролира себе си, кога е време да спре нещо, да помисли и да упражни контрол над личността си. Здравословно ли е да казваме „НЕ“ на децата си? ДА. Затова направете услуга на децата си и в никакъв случай не им позволявайте всичко – научете се да им казвате „НЕ“ по различни поводи и причини.
Здравословно ли е да казваме „НЕ“ на децата си, когато се тръшкат и искат нещо, което след секунда ще забравят? Да, защото така учим детето си да се контролира. Според изследователите на детската психика, именно на около 4 до 5 години децата се учат на самоконтрол. Те усвояват балансираната си личност до съвършенство и това ги изпълва с гордост, защото когато кажете „НЕ“ – те са се научили да кажат просто „ДОБРЕ“. Научават се, че могат да спрат и да продължат, и след отказа, защото в живота не всичко е позволено! Селма Фрайберг е изследовател на детската психика и в книгата си „Вълшебните години“ определя недисциплинираните деца, като чувстващи се необичани. Разглезеното дете не знае границата между бебешкото поведение и детското. То ще се стреми да тормози някого и да го предизвиква, докато не му каже „НЕ“ – така ще има повод да се тръшка и проявява на воля липсата на самоконтрол от своя страна.
Здравословно ли е да казваме „НЕ“ на децата си?
Здравословно е да, така ги дисциплинираме. Не си мислете, че така те мислят, че не ги обичате. Напротив дисциплинираните деца осъзнават много добре, че родителите им казват: „НЕ“, „Стига толкова“, защото ги обичат и им мислят доброто. Когато целенасочено с действията си казвате на детето си „Ще ти отказвам, докато ти самия не осъзнаеш, че трябва сам да се спреш“ – в един момент детето ще ви разбере. То ще премине прехода от бебешко поведени, към детско и впоследствие зряло поведение. Ще израсне един осъзнат, контролиращ се и щастлив млад човек, който умее да обича и ще бъде обичан. Здравословно ли е да казваме „НЕ“ на децата си, за да са щастливи – определено ДА. Затова възпитавайте, а не отчуждавайте децата си!