Коматинските скали край Симитли и Тросковския манастир

Коматинските скали са уникални скални образувания край Симитли. Скалите се разполагат на север от село Брестово и са на около 30 километра от град Симитли. Едни четири километра ги делят от границата ни с Република Македония и властват над Влахина планина. Скалният венец образно казано на тези остри чукари се издига на повече от 100 метра височина. Близо до Коматинските скали се намира и уникалния манастир „Свети Архангел Михайл“ познат повече, като Тросковския манастир.

В него се е крил Васил Левски и го е обитавал Свети Иван Рилски. Местните наричат скалното зрелище – Коматиница. То се състой от три големи масива, наподобяващи три вкаменени силуета. Скалите носят белезите на хиляди години и правените около тях езически ритуали. Според геолозите те са на повече от 40 милиони години и са обвити в предания за светци, за заровени съкровища и за мистерии.

Коматинските скали и Тросковския манастир

Под остарялата от времето табела за село Брестово се намира надпис със стрелка сочещ в посока към храма „свети Архангел Михайл“. Тази табела стой насред поле и покрай нея минава черен път. Малко хора знаят или идват на това място. Дестинацията е на края на България и в преносен, и в пряк смисъл. Само на няколко разкрача ще стигнете до границата ни с Македония.

В мрежата няма много информация за уникалния скален масив – само няколко снимки и перспективата, че тук е добра туристическа дестинация. Честно казано тук повечето пъти местността се посещава от алпинисти, защото условията за скално катерене са супер. Освен това геолози и изследователи често идват тук, за да изследват чудатостите на Влахина планина.

Разработки на геолози за района има доста, но все пак какво означава това за туристите. Те искат маршрут, забележителности и упътване. Е до Коматинските скали и уникалната им гледка, може да стигнете по пътя за град Симитли. Минавате през село Тросково и после Брестово, като Симитли ви остава на около двадесетина километра.

Очарованието на Влахова планина е голямо.

Плъзнали се зелени равнини напролет , с малки черни пътечки през полето. Оформили се горички в различни посоки и в далечината величествени зелени склонове с гъсти гори. Честно казано маршрута не е добре маркиран, поне когато ние се лутахме из гъсталаците, но пък местните с такова удоволствие ще ви упътят.

Те са приветливи и са склонни почти веднага да разкажат на всеки за своя свиден край с патос по миналото и малко тъга за бъдещето. След лутане (просто изгубваш престава за времето), преваляйки поредната хълмиста височина, стигате до Коматинските скали. Първото впечатление от тях ще се запечата в съзнанието ви. Като, че ли стадо гърбави камили, са тръгнали на поход в планината, образувайки дълъг керван. Скалите са масивни, но не масивността им ще ви грабне, а тяхното разнообразие. От хиляди гледни точки, те винаги изглеждат различно и като че ли в масивите приличащи на три гигантски силуета, никога, нищо не се повтаря. Както казахме скалния масив е тук от векове.

В зората на населяването, на района тук са се правели много свещени езически ритуали. Жреците са ползвали мястото, като енергиен портал и това е изследвано от мнозина. Освен езическите ритуали, местните много сладкодумно ще ви споделят легенди за заровени в местни пещери и ями съкровища. Хайдути и войводи тук са бродили из Влашките планини, като са оставили витаещите си духове, заедно със светците.

Тросковския манастир е близо пък до село Брестово.

Той е строен в далечната 1149 година. Тук много монаси, светци и вярващи са поддържали вярата в региона. Монасите са били животновъди и земеделци, като хората обитаващи местността. Носят се митове, че те са събрали и средствата, с които е построена Рилската света обител.

През 1904 мощното Крупнишко земетресение силно уврежда манастира, но през 1906 местните дружно възстановяват църквата му. Коматинските скали са прастари и дълбочината на основите им в земните недра достига над 800 метра, според геолозите. Покрай красивите и масивни скали тече и река Вранещица. Тя стига почти и до село Брестово. Горите са предимно от широколистни видове и сянката им е прохладна и дебела. За жалост в миналото по върховете на Коматинските скали е имало гнезда на орли, които днес липсват. Хората също са кът. Широки равни поля ограждат Коматинските скали отвсякъде. По самите скали рядко ще видите растителност. Някак си района все още  е странно див и развитието на туризма, може и да му навреди.

Все пак няма да е лошо, да се изградят по-достъпни екопътеки, за да може повече хора да се насладят на този скален феномен. Коматинските скали са перфектни за любителите на природата в чистия й вид, така че ако сте от тях посетете ги!