Конфуций в цитати и мъдрости

Конфуций е далечен за нашенския манталитет и макар да знаем за него чисто исторически, душевно сентенциите и мъдростите му за живота са ни малко известни. Една от преломните фигури, която повлиява силно народите на Древен Китай и Япония, Конфуций се свързва тясно с „конфуцианството“, като философия. Древният мислител е бил ученик на Лао Дзъ, но много умело придържайки се към традицията, вплита новите си възгледи за живота в своето учение. Смята се, че Китайския философ е роден през 551 година пр. н. е. и е част от така наречената бедна прослойка в тогавашен Китай.

Конфуций и философията му за живота

Следващите мъдри мисли на философа, макар и записани преди векове, са валидни и днес с пълната си сила. Чисто житейски попивайки мъдростта на този велик ум, пред очите ни се разкрива един нов живот, чието лице досега ни е било непознато. Така мислителя ни съветва: „Когато във вас се надигне гняв, помислете какви ще са последствията“ . Дали гнева е добър съветник? Разбира се, че не. Той е най-лошият съветник и след гнева винаги следва безсилие, тъга, разочарование и разкаяние.

„Всичко крие красота, но не всеки го вижда.“ – е казал Конфуций. Красотата ни заобикаля, дори в грозните неща от живота, според нас. Ако можехме да я видим, може би щяхме да сме по-различни и гледните ни точки да са по-различни. Така и „Няма значение, колко бавно се движите, стига да не спирате.“ – според философа. Движението е ключът към живота и живота е сам по себе си движение безспир, независимо дали ние се движим или не.

За да разберем живота си и този на останалите,

може би трябва да помислим над максимата на Конфуций – „Ще чуя и ще забравя. Ще видя и ще запомня. Ще го направя и ще разбера.“ Понякога трябва да забравим и простим. Понякога трябва да видим, за да запомним и често пъти, за да разберем нещо е нужно да го направим и изпитаме на гърба си, дори и последствията да са негативни – просто така се учим в живота. Така и мисълта – „Уважавайте себе си, за да ви уважават и другите.“ – принадлежаща отново на Конфуций, красноречиво ни показва, че всичко и единствено тръгва от нас!

От човека, един единствен човек, тръгва любовта, тръгва омразата, тръгва разрушението или изграждането. Само една единствена човешка ръка може да покоси хиляди хора или да ги спаси. Самоуважението е въпрос на вътрешно усещане, няма ли го, значи няма и живот – всичко е страх и хипотеза. „Не правете на другите това, което не искате да ви сторят и те.“ – според философа. Макар и казано отдавна това важи със страшна сила и днес. Любовта ражда любов, омразата – омраза, усмивката предизвиква усмивка, а лошото отношение е огледало на гнева и неразбирането.

„Истинското знание е да държите на това, което знаете, но и да признаете, когато не знаете нещо.“-

e казал Конфуций. Незнанието не е дефект, а чисто и просто най-нормално човешко състояние. Не е срамно да си признаеш, че не знаеш нещо, защото човек постоянно се учи. Срамно е да твърдиш, че знаеш, нещо, от което в действителност въобще си нямаш и понятие! Ще завършим цитатите и мъдростите на този велик мислител със следната фраза: „Излишно е да се говори за неща, които са направени, както е излишно и да се обвиняваме за миналите си действия.“ – тук просто ще замълчим в знак на съгласие.

Дано мъдростите на Конфуций са ви помогнали поне малко, защото днес живота е труден поради много причини, но поради двойно повече причини е и хубав.