Начало За душата Майката – единственото същество, което обича безпрекословно

Майката – единственото същество, което обича безпрекословно

Майката в няколко непринудени цитата.

1100
0
СПОДЕЛИ
kartina-na-majka-s-dushterq

kartina-na-majka-s-dushterqМайката – единственото същество, което обича безпрекословно

 

Майката отново е тема на нашите размисли. Онова същество, което кърви, когато децата му плачат и страдат. Онова същество, което понася всеки удар и обида с усмивка, само защото има прекалено голяма гордост, сила и мисия в живота – да бъде майка и да дава обич, като не изисква и капчица в замяна, а просто е там – на една ръка разстояние, когато ни е нужна. Там е, дори когато постоянно забравяме да и се обадим. Там е, когато стаята я обгръща в тишина и мълчание, защото децата са пораснали. Там е не иска нищо в замяна, просто е една майка, която дава живота си за рожбите си. Затова ни се прииска в чест на всички майки да Ви поднесем няколко незабравими цитата, за тази тиха стихия майката. Дано ви накараме поне малко повече да цените майките си, ако не сте го правили или осъзнавали досега.

Майката в няколко непринудени цитата

Започваме с един цитат на Ейми Тан. Според нея „майката е първият човек, който изпълва сърцето ти с истинска обич.“ И как иначе. Така нежната майчина ласка, така желаната майчина близост, която успокоява всяка рожба. Кой ни учи да обичаме, без да искаме обич в замяна? Кой ни учи да даваме, без да взимаме, защото е благородно? На това може да ни научи единствено майка ни.

„Моята майка… тя е красива и нежна, но има гръбнак от стомана. Когато порасна искам да съм като нея.“ – казва Джоди Пико. Едва ли по-добре бихме могли да изразим майчината сила и майчината нежност в едно единствено цяло, като Пико. Майката е и орлица, и смирена жертва. Тя е и лъвица, и бягаща кошута. Майката си е просто майка с главно М, но дали го осъзнава и дали въобще и е нужно?

majka-kurmi-deteto-siСвета Тереза от Лизьо е казала –  „Най-прекрасния шедьовър на Бог е майчиното сърце.“

Майчиното сърце, което всичко преглъща, приема и забравя. Къта частица по частица щастие и болка. Парченце по парченце гради крепостта на спомените си, за да заживее един ден с тях, защото децата са отлетели, но обичта ни не е позволила да ги възпрем и оковем.

Великия Халил Джубран казва за майката – „Песента, която се намира в сърцето на майката, звучи от устните на нейното дете.“ Само майчините очи са така искрени и майчиното сърце така чисто. Отиваш и сякаш пред храм се покланяш, пред майка си. Тя вече е с побелели коси, с леко приведена походка, с ръце загрубели от времето, но е твоята майка – онази красива жена, която винаги ще остави следа от нежност в сърцето ти. Онази жена, която те научи да обичаш и прощаваш, която те научи да ставаш, когато падаш и въпреки всичко да продължаваш.

nejiq-maika-na-ogradata„Ръката, която люлее люлката, управлява света.“ – Уилям Рос Уолъс.

Навярно много майки осъзнават бегло своето тежко призвание. Те са орисани да създадат човешка личност, да я възпитат и да и дадат облик. Тази тежка задача не е проява за гордост, за корист или превъзходство. Просто една жена се ражда с призвание и то е да стане майка. Майка, която ще даде на света ново начало, ще даде обич, ще даде бъдеще.

Агата Кристи описва майката на един дъх по следния начин – „Майчината любов към детето е най-неповторимата в целия свят. За нея няма закони, няма съжаление, тя е готова на всичко и прекършва безмилостно всичко, което и се изпречи на пътя.“ Майката винаги ще разбере, ще замълчи ако трябва, ще прости и ще забрави. От нея детето няма да чуе укор, защото сякаш нож се забива в сърцето и когато го прави – и все пак тя възпитава с нежност, а не с преклонение!

И завършваме с един цитат на Гайл Цукияма – „Майките и техните деца са съвсем отделна категория хора, различна от останалите. Няма по силна връзка от тяхната в целия свят. Няма любов по-мигновена и по-опрощаваща.“ Ценете своите майки, защото дори и да цените липсата им по-късно – смисъл няма да има!