Очите прозорец към душата и…
Очите прозорец, очите душа, очите вселена и очите парещи въглени. Онези очи, които те грабват, оплитат те в невидимите си мрежи и никога, ама никога не могат да те излъжат, защото просто са до болка откровени. Често сте чували, че очите са прозорец към света, към човешката душа и към истината. Е, така е, но очите са и щастието. От едни очи можеш така да усетиш човешката мъка или щастие, че чак страшно да ти стане. Спомняте ли си „Две хубави очи“ на Яворов? Навярно да, ако не цялото, то поне част от него помните.
„Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи – музика, лъчи.
Не искат и не обещават те…“
Е, това са то очите на човек, и Рай, и Ад, и Преизподня. Сякаш остър нож те пробожда или се потапяш в най-ефирната прегръдка. Нищичко не може да се скрие в човешкия поглед. Там прозират скрити – умората, болката, тъгата, щастието, надеждата, вярата, любовта, омразата и всичко, което едно човешко същество е способно да изпита. Това са те очите прозорец – зеници на истината.
„Езикът може да скрие истината, но очите – никога“ е казал някога, някой. Така е, само очите си не можем да програмираме да скрият всичко преживяно и те предателите – предлагат живота ни, като на карта, пред останалите. Силният човек крие очите си от другите. Суровият вид е начин да си сложиш маската, че не ти пука – но очите, как да ги контролираш? Те си имат своя воля и свой живот. „В детските очи можеш да видиш истинския свят“ – казва Мадона. Очите прозорци на детето са още по-сетивни и отворени за другите. В тях, като в езеро се отразява щастието и тъгата. Не може да те излъже едно дете, ако го гледаш в очите. И възрастния не може, дори и да се опитва!
Очите прозорец на Малкия принц
„Най-хубавото се вижда
само със сърцето.
Най-същественото е
Невидимо за очите.“ – казва Малкия принц
Да, но това невидимо си остава в тези две очи, отражение на душата ни. Всичко хубаво и лошо натрупано в нея, прозира в очите искаме или не. С очите си не виждаме същественото, но пък другите го виждат в нас. Парадоксално нали? Какви предатели са тези очи. Искаш да мразиш някой, а те му казват – „Обичам те“. Искаш да кажеш „Сбогом“, а те викат – „Остани“. Очите прозорец са мъчно за контрол явление. Който може да ги контролира, значи човешкото в него отдавана е избягало и е било заменено от машинен интелект.
„Казват, че всичките ни мигове
преминават пред очите ни,
преди да умрем. Това е вярно,
нарича се живот.“ – Тери Пратчет
Очите прозорец – са очите на живота. Те са отражението на всяка наша крачка, всяка наша победа и загуба, всяко наше падение и възход. Всяка разлюбена любов и запазена неправда. „Ако живеете живота си през очите на душата си, ще разберете много повече неща, отколкото ако го живеете през ума и тялото си.“
„Можете да си затворите очите пред нещата, които не искате да виждате, но не можете да затворите сърцето си пред нещата, които не искате да чувствате.“ – Джони Деп.
Очите прозорец те ли са виновни за всичко? Навярно да – големи са издайници. Дори и да си затвориш очите пред другите и за другите – не можеш пак да скриеш истината таяща се в тях. Пожелаваме ви очи прозорец, а не очи черни дупки. Така поне ще знаете, че сте живели, а не вегетирали в живота си.
