Празника на Свети Свети Константин и Елена
Празника на Свети Свети Константин и Елена е традиционен всяка година в бита на българина и за Православната църква, като цяло. Интересното за този празник е не датата му 21-ви май, а традицията на този ден да се правят нестинарски танци, в определени части на страната и по скоро Странджанска област. Нека ви разкажем малко повече за църковния празник и нестинарството.
Празника на Свети Свети Константин и Елена
В историята Свети Константин е останал, като император на Византийската империя, който е властвал през 4 век. Именно този свят човек въвежда Християнството и прави Византия православна страна, а не езическа, каквато е била до момента. Ако се чудите тогава, коя е Елена – това е майката на император Константин. Тя също е направила много за разпространението на православната вяра. По нейно поръчение са изградени редица манастири и църкви в близки и далечни части на империята. В историята, обаче Елена остава заради друго – точно тя открива домът на Иисус и попада на парче от кръста, на който той е разпнат. Ето заради това накратко, Свети Константин и Света Елена са канонизирани след смъртта си, като светци и Православния свят ги почита и до днес.
Какво представлява празника на Свети Свети Константин и Елена?
Самият празник е много многообразен и има две лица – едното свързано с църквата и Християнската вяра, другото свързано с нестинарството и езическите обичаи. На 21-ви май вярващите посещават църквата, поднасят цветя на светците и кичат иконите им. Запалват си свещичка в знак на смирение и се молят за здравето на живите и покоя на мъртвите. Този празник от своя страна отбелязва и прехода на сезоните от Пролетта към Лятото. Вярващите се молят за богата реколта и плодородна година.
Съвсем различно е, когато на този ден заговорим за нестинарство. На 21-ви май празнуват и нестинарите. Те танцуват боси в огъня, прескачат го и изпълняват древни езически ритуали запазили се и до днес у нас. В село Българи, Кости и други села се изпълнява древен нестинарски обичай и старите нестинари наклаждат огъня, за да преминат по него и следващите нови поколения нестинари, защото това е нещо, като семейна традиция и се предава на поколенията.
По стара българска традиция празника се тачи точно три дни. През тези три дни работата на полето е забранена. Вярващите смятат, че ако нарушат тази традиция и работят, Свети Свети Константин и Елена ще им пратят наказания под формата на градушка и ще унищожат реколтите им. Едно време по селата на площада са се палили големи обредни огньове и се е давал курбан, като жертвоприношение за светците. Характерна за празника на Свети Свети Константин и Елена е трапезата наречена „панигир“. Тя се устройва на площада отново и всеки носи по нещо за нея. Задължително на общата трапеза се поставят обредни погачи, вино, характерното агнешко. Когато кладата стихне привечер след залез идва и ред на нестинарските танци.
Празника на Свети Свети Константин и Елена и нестинарските игри
Какво е нестинарството? Призвание, наследство, вътрешно чувство и потребност или просто още една традиция. Огнения танц не е за всеки. Стъпките върху жаравата се изминават под формата на транс и нестинарите често не помнят, как и какво се е случило. Това умения да приемеш огъня под босите си нозе без да се изгориш се предава по наследство от най-стария нестинар – и така смятат повечето нестинари. Нестинарството е силна вяра и призвание. Легендите от стари времена разказват за момъка Константин, който за да защити Бога си влиза в жаравата бос. Така той става посредник и помощник на Бог. Според мнозина задачата на Константин е била да изпраща хората с много грехове да танцуват боси в жаравата, за да се пречистят.
Друга легенда пък ни разказва за една селска мома, чийто съселяни нарушавали грубо заповедите и законите на вярата си и Бога. За да изкупи греховете им момата танцувала боса в пламтящата жерава. Така нестинарските танци и традиции се смятат за пречистващи душата на вярващите. Главната им цел е изкуплението, което нестинарите вярват, че огъня им дава. Тъпана монотонно нашепва позната мелодия и нестинарите един по един влизат с боси нозе в пламтящата жерава, носейки иконата на Свети Свети Константин и Елена.
Много хора вярват, че празника на Свети Свети Константин и Елена и нестинарските игри дават способността на нестинарите да се свържат със светците. Така те получават силите да лекуват и пророкуват. Докато танцуват се свързват с мъртвите, имат видения за настоящето и минават с лекота пламтящите въглени.
Празника на Свети Свети Константин и Елена е уникална църковна и нестинарска традиция. На този ден отбелязват именния си ден Елена, Елица, Елеонора, Константина, Константин и Костадин според църковния календар. Бъдете живи и здрави българи и пазете традициите си!