РИМ – Благоевград (по този начин бива съкращавано името на музея) е културен, научен и образователен институт с повече от половинвековна история. От създаването си през 1952 г. до днес, музеят ревностно следва мисията си да съхранява, изучава и популяризира хилядолетната история и непреходната красота на Пиринския край. Намира се в квартал „Вароша”, в близост до църквата „Въведение Богородично” и заедно с тях е обект от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекти”.

Regional Historical Museum – Blagoevgrad

Експозиционната площ на РИМ-Благоевград е разгърната на четири нива и показва природното богатство, археологическото, историческото и етнографско наследство на Благоевградска област, както и борбите за просветна, църковна и политическа независимост на българското население от региона. Биоразнообразието в Пиринския край е представено чрез научни сбирки от скали и минерали, от защитени и редки образци на природата – ендемични растения, гръбначни и безгръбначни животни. Съществена част от експозицията е посветена на материалната и духовна култура от неолита и халколита: неолитни колекции от глинени съдове с бялорисувана керамика; култови глинени фигурки, предимно женски; печати и култови предмети от глина – олтарчета, тронове, модели на къщи.

С изключителна стойност са материалите от епохата на траките – глинена мегарска купа и въоръжение на тракийски войн от края на IV – началото на III век пр. Хр.; колекция от изящно изработени глинени лампи; грациозни теракотени женски и животински фигурки; надгробни и оброчни мраморни плочи; медицински инструменти; цветни глинени маски на Вакханки и Сатир.

Експозицията, представяща историята на българското Средновековие, акцентира върху две големи сбирки: раннобългарски накити от X – XI век, уникални в изработката си със съчетаването на славянски, прабългарски и антични местни занаятчийски традиции; голяма колекция от живописна художествена керамика в сграфито техника от XIІІ век (гр. Мелник­), както и една безценна реликва от средата на XVIII в. – руска старопечатна богослужебна книга – „Евангелие”, печатано в Москва.

ОЩЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО:  Термопомпите въздух-вода – революция в отоплението и охлаждането на дома
Регионален исторически музей – Благоевград

Музеят опазва изключителни по рода си културни ценности от периода на Българското възраждане, сред които особено място заемат: първото печатно издание на „История славянобългарска” от 1844 г.; „Неделник” на Софроний Врачански от 1868 г.; ценни документални материали, между които 24 писма на Гоце Делчев; лични вещи и документи на деятелите на националноосвободителното движение.

Магията на българското народно изкуство намира отражение в богатата етнографска съкровищница на музея – колекции от тъкани, костюми, керамика, метал и дърво от края на XIX и нач. на XX в. Сред безценното богатство на музейния фонд се открояват и колекциите от картини на Златю Бояджиев, рисунки на Владимир Димитров-Майстора, живописни платна на Стоян Сотиров. През 1976 г. е открита и експозицията „Роден дом на Георги Измирлиев – Македончето“ с интериорна и историкодокументална част, разположена в съседство с църквата „Въведение Богородично”. Музеят показва значимия си фонд от културни ценности чрез временни изложби, съобразени с европейските културни модели на общуване.

Специализирана работа с ученици и студенти предлагат временните експозиции „Скаптопара, Горна Джумая, Благоевград” и „Класната стая от нашето недалечно минало”, в които се организират занимателни игри, презентации, уроци по родолюбие, исторически възстановки и прожекции на филми.

За популяризиране на природното богатство на Пиринския край през 1999 г. в музея е създаден Център по природозащита за Национален парк “Рила”.

Регионален исторически музей – Благоевград

През 2010 г. Регионален исторически музей – Благоевград стана първия музей в страната, в който бе реализирана интерактивна експозиция по археология и екология за деца „Музеен детски кът“ по проект „Подобряване работата на българските музеи с деца и млади хора“.

ОЩЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО:  По улиците на Благоевград

Източници, използвани за създаването на това съдържание:
www.museology.bg
www.Blagoevgrad.eu
www.SharenaCherga.com