Японски мъдрости навеждащи ни на размисли

Японски мъдрости събрани с времето, изпитани с вековете и годините има много. Япония за нас е далечна страна, с култура която ни е далечна и непозната, но все пак в последно време, все повече европейци се увличат по нея. И храната, и традициите, и начина на живот и мислене там е различен. Затова и ни беше толкова интересно да съберем няколко японски мъдрости, които ни накараха да се замислим над редица неща. Ето и кои са те.

Японски мъдрости за живота

Без обикновени хора не може да има и велики – обикновените хора издигат и сриват великите. Ако са забравили това те, нека помислят малко отново, следващият път, когато пренебрегнат гласа на малкия човек.

Дълбоките реки текат тихо – тази мисъл се прокрадва сред редици народни мъдрости. У нас тя е интерпретирана под формата – тихите води са най-дълбоки, но така и не се сещаме откъде я знаем! Няма значение обаче, именно хората говорещи малко, правят най-много, така че бъдете тихи, но дейни. Японски мъдрости, като тази са универсални.

Когато тръгнеш на път, защото така си решил, и хиляда километра ще ти се сторят, като един единствен – и как да не се съгласиш. Именно изминатият път по собствено желание, е този които е изминат с лекота и желание. Този, който е търсен и мечтан и който води към една единствена дестинация – собственото ни Аз.

Помисли преди да вземеш решение, но не мисли вече, след като си взел решението си – мисленето предхожда действията, но когато вече сме взели твърдо решение, мисленето само ни пречи, защото ни кара да се разколебаваме. Така ли мислите и вие?

Никога не задържай това, което иска да си отиде и не гони това, което иска да дойде.

Нито любов, нито човек желаещи да си тръгнат, могат да бъдат спрени и задържани. Те просто вече са минало. Така и идващото ново не бива да бъде гонено, защото то идва да замести нещо старо, което вече не бива да жалим. Японски мъдрости за живота, като тази важат винаги във времето.

Бъди, като слънцето. То не различава добрият от лошият и затова свети еднакво за всички – какво по-голямо благородство от това да не делиш хората на добри и лоши, на полезни и безполезни, на бедни и богати. За съжаление трудно човек постига такава далновидност, да бъде подобен на слънцето. Но когато я постигне, достига и най-големият мир в себе си.

Прекомерната честност граничи с глупостта – тъжно, но факт. Прекалено честните хора не могат да оцеляват в живота. Те са прекалено наивни и винаги отхвърлени. Честността е необходимост, но прекалената честност е като чумата – всеки бяга от нея и я закопава в земята.

 Направи всичко, което е по силите ти, а другото остави на съдбата си.

Винаги стремежа си е стремеж, но човешките сили са си човешки сили. Именно съдбата ни е тази, която трябва да следваме, и именно тя ни отвежда, когато виждаме живота, точно към пътя ни.

Никой не се спъва докато си лежи в леглото – тази сред японски мъдрости е много интересна. Тя може да наведе човек на много помисли. Фактически, когато си лежиш в леглото, не ти се случва нищо и не може да пострадаш. Но пък дали лежейки в това легло, може да ни се случи нещо въобще?

Понякога се случва камъкът да изплува, а листото да потъне – доста трудно се разбира, защо лекото листо потъва, а тежкия камък изплува, може би защото външността е привидна, а именно по нея съдим напоследък. Дали камъкът си тежи на мястото, а листото се рее от вятъра? Дали сте листо или сте камък, важното е да сте това, което сте, защото няма значението мнението на другите. То е само привидност.

Има още много японски мъдрости, но тези ни грабнаха най-много. Дано са ви проговорили и да сте научили нещо за себе си, за света и за живота. Или поне просто да сте се замислили над тях.