Благовещение традиции и обичаи за празника

Благовещение обичай и традиция в България, а и в православния свят с дълбоки корени и традиции. Той всяка година се празнува на 25 март. Какво всъщност знаем за него и защо е толкова важен? Дали, защото тогава Дева Мария получава благата вест от Архангел Михаил, че света ще посрещне Спасителя! Дали, защото всяка година на този ден таим надеждата, че света отново ще бъде спасен! Този празник в църковния календар е неизменен. Той е статичен всяка година и в България е пряко свързан с народни обичай – Благовец.

Малко повече за Благовещение

Народа вярва, че именно на Благовещение кукувицата кука за първи път в годината. Това е предвестие за идващата пролет. Именно поради това и на места у нас обичаят се нарича Кукувден. За празника има специално изпълнени обредни песни. Те съобщават за идването на пролетната птица, а с нея и за идването на пролетта. Още от едно време българите са знаели, че кукувицата кука до Еньовден и Петровден. Именно тези празници бележат лятото и разгара му, след тях кукувицата замлъква. По кукането на кукувицата българите са гадали на Благовещение, колко дълго ще живеят. Освен това чуят ли я на този ден, те са знаели, пипнат ли хляб – годината ще е плодородна, а хората богати. Момите по Благовец са търсили клонка, на която кукувица е била кацнала, за я откъснат и носят в пазвите си – така скоро щели да се задомят.

Благовещение или Благовец е известен с пречистващите си огньове. Именно на 25 март по къщите и дворовете в селата се палят купчините събрани боклуци по двора. Тези огньове се наричат „пролетни огньове“ и момите се насъбират около тях пеейки обредни песни. Те от огъня тръгват на групи по селските къщи, като предвестници на пролетта и съобщават за идването на кукувицата. Благовец си има и една друга по тайнствена страна. Именно на него се счита, че по закътаните горски поляни се появяват самодивите. Те според народа и преданията му са зимували в далечни земи, но именно на Благовещение се завръщат отново.

Самодивите в народния ни фолклор са митични същества. Те ревниво пазят своите диви кътчета и дръзналият да ги посети обикновен човек е жестоко наказан. Той се преселва в друг нереален свят, затова и момите по Благовец не бива рано да ходят за вода до извора в селото или кладенеца. Народните поверия за Благовещение гласят: момите не бива да предат и тъкат, защото болест ще ги покоси, а момците не бива рало да хващат. И така освен самодивите, змиите и гущерите изпълзяват на Благовещение. Тях стопанката на дома ги гони с огън или със заклинания. Тя дрънчи обикаляйки къщата и вика – „Бягайте змии и гущери, Благовец иде!“. Змията е свещено за старите българи същество, затова и убийството и е грях.

Относно църковната окраска на Благовещение, то той съвпада с така наречения Велики пост. Тогава, обаче е позволено да се яде риба, да се пие вино и задължително на трапезата на българите трябва да има питка. Те се нарича „обредна“ и стопанката нарича първото парче от нея на домашния дух – пазител на къщата и семейството. По Благовец традиционно на трапезата ни трябва да има и много зелени зеленчуци, като лук, магданоз и коприва. Затова и по Благовец традиционно се казва – „Благовещение е, трябва да се хванем за зелено.“

Благовещение е един традиционен семеен празник, един християнски празник, едно своеобразно предание за миналото и бъдещето, което носи своята езическа и християнска символика. Бъдете щастливи и отбележете празника по най-хубавият за вас начин!