Живота игра на шахмат с неопределена полемика
Живота игра на шахмат с реални хора, като фигури. Дали сте се замисляли, защо живота ви е такъв и какво го е направило такъв? Като, че ли всичко, което е в него и около него, хората, лицата, вещите са някак безумно познати и повтарящи се. Правите все един и същи ход, а после отново и отново. Може би именно грешната подредба на фигурите, води до една постоянна повторяемост, която е неизбежна. Както при играта на шах, така и в живота има строго неписани правила. Един ход, води до друг, а после до трети и изведнъж едни са в шах, а други са матирани.
Живота игра на шахмат с неопределен брои фигури
Представете си, че черно-бялата дъска за шахмат е пред вас. Фигурите са черни и бели. Има си царица, цар, топове, пешки и така нататък. В живота нещата стоят по идентичен начин, но разликата е огромна, от това да си пешка и да си царица например. Има и една друга тънка разлика между бялото и черното. Запитайте се символично вие, от коя страна на дъската сте от бялата или черната! От, която и да е, то тези два цвята ще се смесят, така че в един момент не знаете, къде точно стойте и какво отбранявате. Затова живота е толкова повратен, несигурен и никога в него не трябва да се казва „никога“. Както и да подредиш фигурите, понякога те зависят от странични обстоятелства и хора, които не можеш да подредиш по своя си собствен начин. Те също имат воля, стремежи, падения и просветления. Затова и играта е безкрайно дълга – а победители няма!
Всеки един от нас раждайки се,
бива поставен на шахматната дъска на живота. Така той се движи в дясно и ляво, напред и назад, дори в кръг, но целите му остават неизмеримо далече. Това е така, защото съзнанието ни изиграва лоша шега. Често пъти пренебрегваме гласа на собствената си съвест и воля, за да го заменим с този на нечий друг – присаден на нас. Тогава играта наречена живот съвсем се обърква, но пък може би мъдреците са прави – ако нещата не се объркат тотално, няма как да се оправят в последствие. Живота игра на шахмат и игра на привидни реалности. Игра на думи, на чувства, на мисли, на търпение и разбиране. Игра, че живеем и истина, че ни боли!
Често пъти навярно ви се иска да прекратите тази игра. Иска ви се просто да живеете, но обстоятелствата не ви го позволяват. Все пак живия живот, затова е жив и жесток, и красив едновременно. Само, защото е жив и туптящ, той е толкова интересен, разнолик и човешки. Живота игра на шахмат с много лица, с много идеи, с много съдби – коя от коя по близки и далечни. Не пресмятайте ходовете си в живота, това само усложнява играта. Понякога да се пуснеш по течението е необходимост, докато друг път да го избегнеш е решение. Затова просто полемиката на цялата ситуация е твърде неопределена, но затова и се нарича живот, а не игра. За разлика от игрите, в живота няма губещи и печеливши, просто разбиранията са ни различни. Живейте и дори да е наигра, нека бъде пълноценно!
