Мартениците и едни от най-любопитните факти за тях

  Мартениците са свързани с един от най-обичаните и тачени у нас обичаи – именно Баба Марта, досетихте се. Като традиция и мистика въобще те, обаче имат доста по-дълбок смисъл и закичването с тях си има определено значение и символика. Празника в България се празнува от векове, точно кога се е зародил не е уточнено. Той е символ на зараждащото се ново начало през пролетта. Символ на края на зимата и необходимостта природата и човека да се преродят за един нов живот.

  Още древните Славяни и Прабългари са го практикували и са се кичели с червени и бели конци. Така празника и ритуала въобще се е пренесъл във времето, чак до днешно време. Освен българите и румънците се кичат с мартеници за здраве и щастие.

Мартениците, като една неувяхваща традиция в бъдещето

  Точно на първия ден от март месец, традиционно се закичваме с мартеница от бели и червени конци. Тази мартеница е символ на вярата в прераждането, доброто и здравето през годината. Пожелаваме си – „Честита баба Марта“ и като, че ли това е достатъчно, за да сме по-ведри и усмихнати. Колкото и благопожелания да изречем, факта че носим разнообразните гривнички и така традиционните Пижо и Пенда от бели и червени вълнени конци, е достатъчен сам по себе си да ни носи късмет. В миналото мартениците са били традиционно направени от изпредена прежда, обагрена в снежно бяло и ярко червено. Днес има разнообразни варианти на гривни от мъниста, от стъкълца, с детелини, комбинация с кожа, но цвета е традиционно запазен.

  По традиция мартеницата се носи, докато не видим щъркел или докато не видим цъфнало дръвче, на което да я закичим, отново за здраве, плодородие и берекет. Поглеждайки по-дълбоко в символиката на празника, ще установим, че март е месецът – единственият носещ женското начало. През него всичко се пробужда за нов живот и зачатието е символиката на прераждането в природата. Той е месец за започващата пролет, на земята и на слънцето. След него следват лятото и есента, които ще са плода на това ново зараждащо се начало и ще донесат плодородна година. По един своеобразен начин мартеницата е символ на култа ни към слънцето още от древността. Почитайки боговете и Славяните и Прабългарите са правели жертвени олтари, а по-късно са се окичвали с ритуалните бели и червени конци.

Ритуалния смисъл на мартениците

  По своя вид и традиция, самата мартеница е вид амулет. Този амулет ни предпазва от зли духове, зли очи и ни пази здрави през цялата година. В древни времена са вярвали, че не носиш ли мартеница през март месец, ще те сполетят болести и злочестия. Това разбира се не се дължи на добрата стара баба, а на вярата, че защитата на човека е нарушена и своеобразната магия и заклинание за здраве не е изпълнена. Поверия за обичая има много. Едни от най-любопитните са, че рано сутрин стопанката на къща има задължението да закачи пред къщата си червена тъкана престилка.

  Освен престилката се закачали и червени пояси, изнасяли се червени черги, и се пресуквали бели и червени конци окичвани на портата, на животните и прочие. Всичко това целяло да запази дома от зли сили и духове. Освен това, когато Баба Марта видела тази пъстра картина пред домовете, по традиция щяла да се усмихне и едно ярко слънце да пекне. Като пекне да затопли земята и тя да се събуди за един нов живот.

  Традиция едно време е било омъжените жени да носят мартениците си отдясно, а момите отляво на ръката. Момците пък ги носели разрошени по краищата, за да си намерят моми, а омъжените мъже до възел, за да запазят семейството си. Още любопитни факти за мартениците са, че те по някои краища на България са се хвърляли в реката, така годината ще е лека, като течението. Другаде пък са се слагали под камък, за да се разгадае, какъв ще е добитъка. Ако под камъка се нароят мравки, то овцете ще се множат.

  Ако пък има бръмбари или други големи буболечки, годината ще е богата на едър рогат добитък. В началото мартениците са били само пресукани бели и червени конци. По-късно неповторимото българско народно творчество добавя златни парички, сини мъниста, пискюли. Много характерни мартеници са тези под формата на пискюл, паричка, грозд и разбира се така характерните Пижо и Пенда.

  По традиция червения цвят в българския фолклор е символ на предпазването от болести. Затова и на бебетата и младите булки се закачват червени конци за здраве. Бялото е символ на дълголетието. И така самите мартениците са символ на дълголетие, здраве и сила. Да ви е честит скорошния празник Баба Марта! J