Невена Коканова – невъзможната любов на примата с Раде Миркович

Невена Коканова една незабравима актриса, един всепризнат талант и една жена все пак. Навярно за изпепеляващата любов на примата, на родното кино с Раде Мирковия се е говорило много или пък не! Въпреки, че познатата и банална холивудска история се повтаря и тук, нашенската история е пропита с трагедията на не случилото се щастие. Двамата актьори се срещат за снимките на филм и за да изиграят ролята на влюбени, но се влюбват според слуховете и историята наистина. Свидетелите на любовта им я определят, като дълбока, голяма, изпепеляваща, но все пак невъзможна. Така всичко започва и свършва донякъде със заснемането на „Крадеца на праскови“ и нищо повече…

Невена Коканова и любовта й

През 1964 година младата актриса е избрана за главна роля и то в уникален филм. Тези събития преобръщат живота й. Тя става главната героиня в любовната история на великия Емилиян Станев и сякаш Крадеца на праскови оживява и днес пред очите ни – все така истински и неподправен. Написания сценарий си е сценарий, но чувствата, като че ли пламват и излизат много извън рамките му. Режисьора Въло Радев само може да бъде безмълвен свидетел на случващото се, защото сърцата си имат свой собствен живот и ние не сме им господари все пак. Целият снимачен екип, режисьор, актьори и всички взели участие във филма разбират, че играта е истина, когато сръбския актьор признава в реплики на снимачната площадка, че Обича Невена Коканова.

Самият Маркович признава в интервю, че между двамата с Коканова още от самото начало на снимките прехвърчат искри. Вероятно затова тази класика на българското кино е харесвана от мнозина и до днес – тя е твърде истинска и лична. Разбира се извън сцената, извън филма и в обществото тази любов е забранена и невъзможна. Марковия има съпруга актриса, а Коканова е омъжена за Любомир Шарланджиев. И така филма и снимките приключват, но не и любовта.

Въпреки, че двамата не се срещат повече официално като двойка,

сърбина се развежда с надеждата и Невена да го направи. Но на тази дълбока любов не и е писано да се случи, защото Невена не се развежда, тя е твърде силна, горда и вярна. Тя просто е Невена Коканова, такава каквато я помним в живота и във филмите – великата и силната, непоклатимата. Филма „Крадецът на праскови“ получава награда за мъжка и женка роля на фестивала на Българското кино „Златна роза“, но любовта скрита зад него е мъчителна, забранена, крепи се на откраднати мигове щастие, далеч от обществото.

Мигът на червения килим във Венеция е мигът на истината, когато двамата актьори се възприемат, като двойка. Тези вълшебни десет дни за двамата са уникални, но само те могат да пазят спомена за всичко случило се вълшебно, не и ние. Идва момент, когато тази тайна, забранена и страстна връзка се прекратява и от двамата, но все пак остава приятелството. Така 40 години любов, чрез писма се излива и пламъка и остава вечно жив, все пак само великите любови устояват на времето. Колко е истина и колко службите слухтят тук и там, все пак времена на война бяха!

Но за любовта няма прегради,

само за човешките предразсъдъци и собствени спирачки. През 2000 година голямата Невена Коканова си отива от коварната болест рак. В полите на Еленския балкан и село Иглика тя оставя завинаги голямата си любов Раде, който така и не успява да се сбогува с нея. След 10 години почива и той, като в жилището му са открити всички писма на Невена Коканова до него, които той старателно е пазел, снимки на двамата от фестивали, както и снимки на любимата му жена – единствената ТЯ. Доколко красива и жестока може да е една любов, но сигурно така е трябвало да бъде. Гледайте филма отново и ще го погледнете с други очи!