Павел Матев и стиховете за българската душевност
Павел Матев честно казано ни беше напълно непознат писател и поет, докато не го свързахме със стиховете на така обичаната песен на Емил Димитров – „Писмо до мама“. Чувайки и до днес куплетите на това дълбоко проникновено откровение, човешката душа се разтапя от една признателност и умиление. Всъщност, както и нас малцина зная за истинската история, която стой зад всяка една дума на това стихотворение на Павел Матев. Днес от монитора на таблета и телефона трудно се връщаме и осмисляме назад във времето тогавашната реалност и добра, и тежка, и противоречива и толкова истинска.
Малко повече за големия български поет
Редица автори са били забравени и затрупани в прах, забранени заради откровенията по време на комунистическото ни минало. Но не това искаме да разнищваме днес, а една истински проникновена и дълбока поезия, каквато е тази на Матев. Великия стихоплетец почина на 81 годишна възраст не отдавна. Творчеството му наброява около 40 стихосбирки с уникална стойност, една по една изписани със сърце и душа. Препоръчваме ви сред тях „Натрупани мълчания“, „Внезапни паузи“ и „Когато птиците летят по-бавно“. Роден в далечната 1924 година поета е родом от село Оризово, Чирпанския край. Близките приятели на поета разказват, как той е споделял страстта си да се разхожда из полето и да чете любимия си автор, още един гигант от Българската литература – Йордан Йовков.
Провокацията за тази статия беше стихотворението „Писмо до мама“ на Павел Матев, както вече споменахме. То е написано по истински случай. Родната майка на поета отрязва и продава красивите си коси, за да може да плати обучението му в гимназията. Въпреки, че поета е бил председател на комитета по изкуства в комунистическа България, то неговото творчество си остава философско, задълбочено и някак народно в по-голямата си част. Приживе Павел Матев си спечелва прозвището „тъжен поет“. Това донякъде е така, защото стиховете му са освен философски и много нежни.
„Писмо до мама“ – едно откровение и едно голямо признание пред величието на майчиното сърце
„Каква невеста си била ти, мамо, мила мамо, как светнал, светнал младоженския двор, когато те извели на хармана, мила мамо, за твойто първо сватбено хоро.“
Така започва лиричното обяснение в любов и гореща признателност на поета към майка му. Не ни се иска да прозвучи всичко, като литературен анализ, затова няма да се задълбочаваме в това, какво и защо е казано, а просто ще ви посъветваме прочетете стихотворението. Размислете над силата на майчината любов и отдаденост и се помолете да има такива майки и днес, защото само тази най-чиста и свята обич няма никога да повехне, никога да умре и никога да престане да съществува.
„като неплатен, огромен данък, лежат продадените, майчини коси“
Като едно мълчание и една тежка истина. Като едно неизречено благодаря и непростено вътрешно мълчание. Като един спомен, реален във вечността. Благодарете на майките си, обадете им се, посетете ги, защото утре може и да е късно. Понякога благодарността идва прекалено късно, а понякога закъснялата истина пари в сърцата ни за цял един живот. Понякога да се спреш днес и да оцениш важното е трудно, затова с поглед в бъдещето прочетете тези откровени стихове и си спомнете за себе си.
