СПОДЕЛИ
прошката

ПРОШКАТА – в размислите на 10 велики писателя

прошката  ПРОШКАТА е едно от най-благородните качества присъщи на човека. Тя по своята същност е въпрос на толерантност, сила и смелост. Смелостта да си признаеш грешките, да продължиш напред и да забравиш. Смелостта да простиш, защото можеш и искаш, защото така правиш отсрещния по-добър и себе си също. И така тъй, като вчера беше българския обичай Прошка или Сирни заговезни, ние подбрахме едни от най-добрите размисли на велики писателски умове, специално за вас. Дано ви бъде интересно и полезно. Започваме…

 

 

ПРОШКАТА в няколко размисли навяващи размисъл

  Марк Твен е написал – „Прошката е неизлечимото ухание на виолетката, което тя оставя, когато я стъпчем с петата си.“ Символиката тук е просто уникална, както цветето разцъфва само, за да зарадва света, а ние го стъкваме, така и прошката разцъфва пред искащият я, за да бъде потъпкана от този, който не я дава. Но уханието й, то все пак се разнася във въздуха и постоянно, и монотонно ни напомня за присъствието и, докато накрая добием силата да я дадем. Давайки прошката си някак си моментално ни олеква, разтапяме се в дълбината и осъзнаваме силата си на човеци.

  прошкаИля Шевелев ни навежда на следния размисъл – „На любимия можеш да простиш това, което всеки друг не би простил. Но пък не можеш да простиш това, което всеки друг, би простил.“ Когато любим човек те нарани дълбоко, раната зараства най-бавно, най-болезнено и най-трудно. Въпреки това големите грешки на любимия са по-лесно простими за нас, отколкото за околните, а малките и фриволни оставят най-дълбока следа. Следа, която въпреки даването на ПРОШКАТА остава да пари вечно, въпреки пречистването.

 

  Елиза Ожешкова не случайно е казала – „Привилегията да прощават се дава само и единствено на силните.“ Единствено силният и осъзнат човек има способността да прощава. Той въпреки волята си, въпреки раната си, въпреки болката и тъгата – прощава и прощава наистина, защото така е редно. Само така отново ще пречисти душата си за един нов стадии в живота си, едно ново начало за опростения и опрощаващият. Две понятия на силно самоизключване и две понятия на силно привличане. Две сили на способността да нанесеш силна и пареща рана и тази на умението да простиш въпреки всичко. Да затвориш врата на гнева, на безсмисленото страдание и да отвориш тази на опрощението, което има силата да събаря стени и да изгражда нови.

  Оскар Уайлд за ПРОШКАТА установява – „Прощавайте на враговете си, така единствено може да ги обезоръжите.“ Няма нищо по-силно от прошката, която е дадена доброволно, осъзнато и от сърце. Няма нищо по-сразяващо от нея и нищо по-обезкуражаващо за злобата. Прощавайки на враговете си, всъщност ние прощаваме на себе си, че сме били слаби и те са могли да ни наранят. Давайки прошка, оставаме в мир със себе си и така нищо и никой не може да ни нарани, защото няма с какво.

 прошката Лев Толстой с един дълбок тон на съзерцание в живота ни кара да размислим над фразата – „Да дадеш прошка не означава да кажеш – „Прощавам ти“. Това означава да изтръгнеш в един миг цялата тази болка, обида и гняв от нанесеното, от човека обидил те.“ И, как иначе думите не са просто думи, когато са казани дълбоко и от дъното на душата ти. Когато зад тези думи стой истината, стой и възможността да се освободиш от всичко негативно, всичко пагубно, болно и притворно в себе си. Няма ли болка, обида и гняв в нас повече, няма и страх от настоящето. Само така истински сме способни да простим и да дадем ПРОШКАТА си.

 

  Джоди Пиколт и нейният размисъл за прощаването е нещото, с което ни се иска да завършим. „Прошката е нещо, което правим за себе си най-вече, не за другите. Прошката ти казва: „Не си достатъчно важен, за да тая гняв към теб и така да ме държиш затворен.“, „Не можеш да ме затвориш в миналото, защото принадлежа на бъдещето и искам да поема пътя към щастието.“ По-прекрасна прошка и по-прекрасно опрощение няма в този живот. Опрощението към себе си, което те освобождава и дава криле, опрощението към другите, което те кара да продължиш да живееш все пак.

  ПРОШКАТА е велика сила, която имаме вътре в себе си. Ако не сте простили или не сте поискали прошка вчера, направете го днес!