Мраморното видение на Родопите: Подземната приказка на пещера „Снежанка“

И по-сполучливо, и по-образно име трудно би могло да бъде намерено. Защото тя е една от най-младите в голямата поредица от български пещери и несъмнено най-нежната в красивата огърлица на родните подземни бисери.

История и откриване

Историята на нейното разкриване пред света започва неотдавна. На 3 януари 1961 г. спелеолозите Борис Ефтимов, Генчо Коцев и Георги Златаров случайно попадат на нейния вход. Нейният кръстник е известният български учен и спелеолог Алекси Петров. Веднага след това пещерата е обявена за природна забележителност и поставена под строгата закрила на закона. През 1968 г., след като е благоустроена и електрифицирана, „Снежанка“ отваря врати за масови посещения.

Местоположение и достъп

Ако пътят ви води към град Пещера или неговата околност, лесно ще откриете това подземно царство. Разположена е само на 5 километра от града, на левия бряг на Новомахленска река. Живописна и удобна пътека, виеща се по склона, води туристите право до входа на това естествено чудо.

Пътешествие из подземните зали

• Залата на виметата: Първата среща с тази млада красавица не покорява с грандиозни размери или голяма височина — таванът ѝ не достига дори 5 метра. Тук човек бива поразен от белотата, нежността и великолепието на формите. Всичко е снежнобяло, чисто и непокътнато, сякаш попадате в истинско мраморно видение. Природата е ваяла с разточителство: понякога с по-едри щрихи е трупала масивни образувания, а друг път — с най-фини длета и пилички е моделирала пода, тавана и стените. От тавана висят бели полукълба с покапващи капчици, в които едни виждат замръзнали вимета, а други — китайски фенери. По пода са разхвърляни форми, напомнящи мечове и боздугани, а на места е поникнала дори млада „потрошена гора“. Невероятната белота тук е толкова светла, че буквално уморява очите.
• Голямата зала: Преминавайки по-нататък, се стига до Голямата зала. Тук отново властва изяществото — хиляди тънки и дебели сталактити, висулки и каменни драперии изпълват пространството. Името на пещерата е одухотворило една от основните едри скулптурни групи — самата „Снежанка и седемте джуджета“.
• Каменната и Музикалната зала: Някои изследователи ги посочват като самостоятелни зали, а други ги описват като естествено украшение на Голямата зала. Независимо от класификацията, те допълват разкоша на пещерата с вкаменената си гора и малките синтрови езерца.
• Срутището и Вълшебната зала: Финалният акцент на обиколката е Вълшебната зала. Името ѝ е напълно заслужено — в тази последна издънка на пещерата всичко изглежда наистина вълшебно, омайващо и приказно.

Следи от древна история

Освен с природни изящества, „Снежанка“ разкрива и безценни археологически тайни. При разкопки на пода в Голямата зала е намерено кръгло огнище с глинени съдове и бронзова игла. Тези находки категорично потвърждават, че пещерата е била добре позната и е служила за приют на древното тракийско племе беси.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

• Изключителна плътност на образуванията: Въпреки че дължината ѝ е едва около 145 метра, в нея са събрани над 800 000 сталактита, сталагмита и сталагтона. Това я прави една от най-богатите на подземни образувания пещери спрямо площта си — вистински кристал, събран в детска длан.
• Национално признание: Пещера „Снежанка“ е включена в списъка на 100-те Национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
• Микроклимат: Температурата вътре остава постоянна през цялата година — около 8°C, с изключително висока влажност на въздуха (над 80–90%).
• Уникален мраморен карст: Всички пещерни образувания са формирани от подземните води, проправяли си път през висококачествени родопски мрамори, на което се дължи и уникалният им снежнобял цвят.