Буда – цитати, които ще ни накарат да сме по-човечни
Буда е част от една култура и религия непозната за нашите географски ширини, но пък повечето от размислите му са чисто човешки. Те не принадлежат към религиозно течение или учение, а са просто чисто житейска философия, която е валидна вечно. Именно прочитайки тези размишления и истини, можем да станем малко по-добри, по-човечни и разбиращи същества. Дали тези думи са изречени от този учител, дълбокомислено и еднозначно или хората са ги променяли в хода на времето, всъщност няма значение. Единственото, което има значение е, че те са абсолютната истина и само, който е отворен към света и живота може да ги разбере напълно. Ето и някои цитати, които ще ви накарат да откриете човешкото в себе си.
„Не вярвайте на нищо, независимо къде е прочетено или кой го е казал. Дори да е казано от самият мен, ако то не съвпада със собствения ви здрав разум, то не го приемайте за ваша истина.“ – ето нещо изключително поучително и положително, което само един широко скроен и приемащ човек може да каже. Колкото и да е мъдро мнението и мисленето му, ако противоречи на нашето, не сме длъжни да се поучим от него. Единствено вниквайки в тези думи можем да разберем, че човечността е въпрос на собствено усещане, а не на универсална рецепта.
„Десетки свещи могат да бъдат запалени само от пламъка на една единствена. Те няма да намалят нейния живот, както споделеното щастие няма да намали щастието въобще.“ – да бъдем по-човечни означава да споделяме и даряваме щастие. Буда много точно сравнява пламъка на свещта с пламъка на живота ни. Докато той свети сме способни да даряваме щастие. Колкото повече даваме, толкова повече ще получаваме. И, как иначе ще сме щастливи, ако не го правим?
„Тайната на съществуването е в това да не се страхуваш.“ – страховете спират живота. Те го правят статичен и сив. Единствено, когато превъзмогнем страховете си, сме способни да живеем, да обичаме и да прощаваме истински. Научавайки се да бъдем безстрашни, ние се научаваме да съществуваме, като човешки същества със своите слаби и силни страни.
„Грешките, които можеш да направиш по пътя към истината са две: едната е да не тръгнеш въобще по него, а другата да спреш по средата му.“ – истината за собственото ни Аз винаги трябва да бъде търсена. Търсейки тази истина, всъщност търсим човешкото в нас. Онова зрънце любов, преданост и прошка, което ни прави хора. Онази слабост, която ни кара да плачем и онази сила, която ни кара да преобръщаме нещата в напълно противоположната посока. Грешките са най-големите ни учители, но истината е най-голямата ни цел.
„Здравето е най-големият дар в живота, добротата най-голямото богатство, а честността най-добрият приятел на човека.“ – тези три неща са най-важни в живота ни. Без тях всичко изгубва стойността си малко или много. Без здраве, доброта и честност няма човечност и Буда го е прозрял напълно реално.
„Каната се пълни капка по капка, както живота се живее миг след миг.“ Единственото ценно нещо, което не бива да губим по пътя си е търпението. Търпението да живеем. Търпението да сме нещастни днес, а щастливи утре. Търпението да умее да чакаме, когато е нужно и да действаме, когато трябва. Само живота изживян миг след миг, секунда след секунда, ден след ден и година след година е нашия живот. Ние го изпълваме със смисъл и усещания, които са неповторими. Те са породени от едно единствено нещо, стремежът и търпението ни в определена посока. Посока, която си е само наша. Посока, която ние определяме със собствените си грешки и равносметки.
Буда има още хиляди мъдри мисли, цитати натрупали се във времето и предавани на поколенията. Единственото, което трябва да направим е да погледнем на тях, като житейски уроци. Уроци, които ние на свой ред ще извървим и опитаме. Не да им се предоверим, а просто да отворим душата си за тях и да ги изпитаме. Бъдете по-човечни и потърсете истината в себе си!