Да чакаш точния момент понякога е пагубно

  Да чакаш точния момент понякога е пагубно.Чакането в живота е като проклятие. Понякога без да се усетим живота си минава покрай нас и си заминава. Дори и да се усетим в един момент, че сме забравили да живеем, то вероятно е малко късно. Но, като че ли прекалено късно в живота на човека, като понятие няма, защото винаги, ако се събудим за живота и динамиката му, вероятно ще наваксаме пропуснатото! Но доколко? И дали? В живота повторения и втори дубъл не съществува, в живота моментите са ценни именно сега, именно днес и точно в тази една секунда. Чакането не води до нищо. Точният момент така и никога не идва, просто времето си отлетява безвъзвратно. Самата причина за чакането е обикновено страх, несигурност, прекалено обмисляне. А през това време смелите и решителните напредват, заграбват с пълни шепи живот и го живеят.

Да чакаш точния момент не бива, през това време другите те задминават – заключва и велият Уди Алън. Дали от собствен опит, дали от остър ум, този велик човек много точно прозира същността на живота – динамиката. Ние сме динамични, телата ни са динамични, живота ни е динамичен и всичко е един непрестанен кръговрат. Едно непрестанно завъртане на голямото и шарено Виенско колело на живота. Ако ви е страх да се качите на колелелото, ако днес си кажете утре ще го направя – може би утре пак ще отложите и така няма да го направите никога. Никога няма да живеете и да изпитате истинския живот. С множеството изпитания, с тежките страдания, с големите радости, с щастието и всичко онова, което го изпълва и прелива от него.

Да чакаш точния момент застинал във времето и пространството, страхуващ се да живееш – не е живот. Това е вегетация, съществуване на биологично ниво и неща от сорта. Затова поучете се от великите умове. Грабнете живота днес, живейте го, падайте, ставайте и плачете смеейки се. Не се страхувайте да паднете, може да е за добро. Не се страхувайте да поискате и да вземете. Може да е точният момент да го направите или пък не. Просто живейте пълноценно, реално, дейно и по човешки.