СПОДЕЛИ
izostavena-kushta-kovachevica

Георги Данаилов и неговата Ковачевица

 Георги Данаилов и неговата Ковачевица Георги Данаилов е един уникален човек преди всичко и един от най-добрите писатели, драматурзи и текстописци въобще. Неговата скорошна кончина ни накара да си спомним за чудно красива Ковачевица – любимото му село, където прекара последните години от живота си. Накара ни да си спомним за едно друго време, за един друг свят и други ценности. Едва ли днес повечето деца и младежи знаят, кой е Георги Данаилов и кои са неповторимите му произведения, а трябва.

  Някак си бързайки да възпитаваме децата си в модерното съвремие, забравяме да възпитаваме у тях истинските вековни ценности, типично българските традиции и обичай. Забравяме, от къде сме тръгнали, къде отиваме и какво сме били по пътя си. Колко ли семейства и училищни екскурзии са отвели децата ни до чудната Ковачевица? Колко ли деца въобще не знаят за съществуването и – а трябва!

   Георги Данаилов макар и тежко болен през последните години от живота си, никога не изгуби така характерното си чувство за хумор. Малко хора умеят така да се надсмиват над себе си и малко хора имат тънкото чувство и сетивността да познават корените си, като него. Роден в далечната 1936 година, писателя, драматурга, сценариста и най-вече човека Данаилов е видял и написал много. Писателят е потомък на един от най-известните родове в Свищов.

Георги Данаилов и неговата Ковачевица  След освобождението на България първият министър на страната ни е Марко Балабанов, който е прадядо на писателя. Но не родствените връзки са това, което определя един човек, а пътят му извървян с високо вдигната глава през живота. Сам по себе си Георги Данаилов винаги е бил уникален творец. Неговата болка, както и болката на редица други родолюбци е обезлюдяването на безценни места и кътчета от България, като безценната му Ковачевица. Днес селото оредя с още един безценен жител!

  Ковачевица е своеобразен музей на Възраждането. Селото е съхранило редица уникални Родопски къщи с още по-уникална архитектура от Възраждането. Затова и днес, то е Архитектурен резерват, съхранил в себе си освен уникална архитектура, автентичен бит и култура. Бели фасади, тежки чардаци и така характерните каменни покриви. Тежки дървени порти и природа, която те поглъща изцяло, за да те потопи във вечността – това е Ковачевица и може би така я е виждал и Георги Данаилов, затова и така гордо я е носел в сърцето си.

  Георги Данаилов и неговата КовачевицаЗа съжаление днес оживена, занаятчийска и културна Ковачевица, е пуста. Жителите и се броят на пръсти и са предимно стари хора. Легендата за българското село на Йовков и на Елин Пелин остава, но картината му пред очите ни все повече избледнява.

  Именно в една 150 годишна къща Георги Данаилов и съпругата му се влюбват, идвайки в селото и остават тук завинаги. Мястото сякаш им проговаря и им прошепва всекидневно от тежките си каменни зидове, от портите си и от автентичния интериор, за минало величие и задремали традиции. От интервютата си пред медиите Данаилов не крие своята, така да се каже сраснала се душа с това място и с хората наоколо. Всеки тук е самотен по свой си собствен начин, всеки има своята си болка, а природата наоколо сякаш я лекува деликатно.

   В последните години от живота на писателя и драматурга, верен спътник е било кучето му, изключително красив санбернар. Тук сред спомени от миналото и видения за бъдещето Данаилов е живял и творил, за да остави посланието си на поколенията. Поколения, които може би не знаят за съществуването му за жалост.

  Георги Данаилов и неговата Ковачевица Едни от първите книги на писателя са „Деца играят вън“ и „Размисли за възпитанието“. Всяка една книга на Георги Данаилов е послание и носи дълбок смисъл. Посветената на село Ковачевица книга „Къща отвъд света“ е просто дълбоко проникновение, което всеки българин трябва да прочете със сърцето си. „Весела книга за българския народ“, както и „Към никъде“ са едни от последните книги на автора. В тях освен тъга има и много бъдеще, стига да има кой да го прозре и преосмисли.

   Сред пиесите на писателя се открояват „Господин Балкански“ и „Несериозна комедия“. Сценариите му за филми са също уникални. Сред тях са „За къде пътувате?“ и „Почти любовна история“. Писателя е и носител на множество награди и признания. Но всичко, което оставя след себе си и в наследство към читателите са неговите книги, както и безграничната му любов към българската и красива Ковачевица. Ковачевица и България, които всеки един от нас, трябва да види през неговите очи.