Посетихме Древният град се ераклея Синтика, намиращ се в близост до местността Рупите, край град Петрич. Любопитно е да кажем, че по нашите земи са живели Гърци, Римляни, Византийци, Траки и други народи. Това райско кътче е било причина за много кървави битки, но и основа на много процъфтяващи култури.
Хераклея Синтика е античен град в днешна Югозападна България, руините на който са разположени в землището на село Рупите, община Петрич (върху южния склон на вулканичното възвишение Кожух). В древността градът е бил център на областта Синтика, населявана от тракийското племе синти, за което споменават Омир, Херодот и Тукидид.
Повече от 100 години учените спорят къде е разположен този античен град. Дълго време се смята, че се е намирал на юг от Рупелското дефиле (в днешна Гърция). Хераклея Синтика е локализирана при село Рупите от доц. Георги Митрев (Пловдивски университет), след случайното откриване на голям латински надпис през 2002 г. Същият превежда, коментира и публикува текста в престижни български и чужди научни издания. По същество това е писмо на император Галерий и цезар Максимин Дая от 308 година, в което владетелите се обръщат към хераклейците в отговор на молбата им да възстановят изгубените градски права. Междувременно надписът е коментиран и от други автори.
Пред 2005 г. доц. Георги Митрев публикува и още един надпис, в който се споменава Гай Луций Скотусееца и Хараклееца. С него доказва убедително, че това е именно Хераклея Синтика, а не някоя друга Хераклея, тъй като това име е особено популярно в античния свят.
От 2007 г. започват археологически разкопки на Хераклея Синтика, под ръководството на доц. Людмил Вагалински (НАИМ-БАН).
Древният град се споменава в произведенията на античните автори Тит Ливий, Диодор, Страбон, Плиний Стари и Клавдий Птолемей.
История
Едно от най-ранните свидетелства за Хераклея Синтика е на Тит Ливий, който изтъква, че местоположението е в племенните територии на племето синти – “Heraclea ex Sintis”. На друго място, изяснявайки въпроса за поделянето на Македония на четири части през 167 г.пр.Хр., той отбелязва, че в първата се включвала “… откъм запад отвъд Стримон – цяла Бисалтия с Хераклея, която наричат Синтике” От това сведение става ясно, че Хераклея Синтика е била разположена на запад от р.Стримон и по смисъла на същото изложение, локацията на града е “над бисалтите” – т.е. на север от тях, нагоре срещу течението на реката. Това сведение се подкрепя и от Диодор, който “поставя” Хераклея в Синтика – на запад от Стримон и “над бисалтите”.
Тези сведения позволяват не само града да се свърже с племенните територии на племето Синти от Елинистическата епоха, но и да се установи, че първоначално е носил името Синтике (Синтия).
За основаването на Хераклея Синтика, може да се използват откритията и наблюденията на българо-полската научната експедиция “Струма” (публикувани от Мечислав Домарадски) и българската археоложка Юлия Божинова, която е проучвала елинистическия некропол на обекта. Те констатират, че възникването на града било към последната четвърт или към края на ІV в.пр.Хр.
Божинова е склонна да свърже основаването на града с известието на Диодор, че Касандър заселил в 310 г.пр.н.е. 20 000 илирийски автариати при планината Орбел(дн. Беласица). След действията на Касандър, обаче, районът р.Струма (заедно с тракийските синти и селището Синтия) бил обект на експанзия през ІІІ в.пр.Хр. и от илирийските дардани и от страна на галски контингенти, и едва Филип V (221 – 179 г.) успял трайно да го включи в рамките на македонското царство. Може би точно след 212 г.пр.Хр. Синтике (Синтия) била преименувана от Филип V на Хераклея. В този смисъл, при Филип V и по-късно при Персей (179 – 168 г.), Хераклея Синтика била един от македонските полиси и част от съюзната държава, управлявана от последните представители на династията на Антигонидите. (Монетите, откривани в м. Кожух при с. Рупите, са свидетелство за тези процеси.)
След залеза на Хераклея Синтика градското оживление се мести в античния град при днешния Сандански
Представяме Ви няколко наши снимки, които направихме!
Изключително впечатление ни прави статуята без глава, която се смята , че е от тялото на организатор на гладиаторски битки. Други смятат, че е магистрат. Появиха се мнения, че е на жена, но после бяха опровергани. Скулптурата е изработена от качествен бял мрамор. Главата все още липсва, както и части от ръцете на древния патриций, но в близост до статуята бе открит цялостно запазен надпис от същия период. На място той бе разчетен от епиграфа от СУ „Св. Климент Охридски“ Николай Шаранков. Специалистът по древни езици твърди, че в надписа се споменава името на агонотета (организатор на спортни състезания) Тиберий Клавдий Бакхий. Затова е много вероятно статуята да е изображение на знатния хераклиец. Може да се види на последните две снимки!
