Магията на българското хоро

  Магията на българското хоро е могъща. Тя те увлича в себе си, унася те един ритъм, който съвпада с ритъма на сърцето ти и сякаш се пренасяш в друг свят. Като ритуал, обичай или практика ако щете, българското хоро се практикува от хилядолетия. То е най-характерния и отличителен танц за родния фолклор. Освен в България, хоро се играе и сред другите балкански народи, както и на територията на Руските републики. У нас има над сто различни вида хора. При повечето от тях винаги танцуващите са разположени в кръг, на една линия или най-малкото в различни формации. Голяма част от тези уникални хора са неравноделни по размер, някои бавни, други изключително бързи.

Магията на българското хоро – откъде тръгва то?

  У нас има много българи, които поколения наред са си предавали стъпките за различни хора. Като цяло в България няма българин, който да не знае поне едно хоро, характерно за региона му. За съжаление тази традиция все повече се изменя и измества, като младите гледат на хорото с пренебрежение. За тях то е нещо остаряло и нишката на смисъла му се губи. Всъщност смисълът на хората, като традиция е много по-дълбок, отколкото предполагаме. Хорото, като традиция тръгва още от времето на Древните Траки, когато то е било свещена връзка с Космоса. Първоначално хората са играли само в кръг, а в центъра им е заставал гайдарят, свирещ повтарящ се ритъм. По-късно вече се появява и правата линия, но винаги кръговата формация остава, като вариант.

  Именно тази кръгова форма на хорото, навежда учените на мисълта, че този ритуал наподобява Слънчевата система и подреждането на планетите в нея. Гайдарят е своеобразното слънце в центъра, а хората танцуващи хорото в кръг около него са планетите. Освен това винаги хората се движат обратно на посоката, на часовниковата стрелка. Това движение имат и планетите около слънцето. Като ритуал, хорото се е изпълнявало по определени празници. Именно тогава хората са се зареждали с енергия и са се свързвали с Вселената и същността си.

  Монотонния и игрив ритъм е спомагал на участниците в хорото да се слеят с природата и създателя. Разглеждайки по-дълбоко този типичен за българите обичай, той е свързан и с култа към слънцето. Слънцето, което огрява земята и дава светлина, топлина и прехрана на човек. Обществената сплотеност на хората се корени в самото хоро. Като божество слънцето присъства в редица ритуали и религии. Дори в тази на прабългарите.

Магията на българското хоро и нейната езотерика

  Всяка стъпка, движение и жест са обмислени и така проектирани, че по-лесно да се свържеш с Космическото и да се слееш с Вселената. Днес водачите на хорото са тези, които имат най-добри умения в танца. Така е било и в миналото, но водачите често са се сменяли, за да изявят своята водаческа увереност и да поведат върволицата хора към вихъра на танца. Колкото, обаче и да гадаем и да правим връзки, магията на българското хоро си остава неразгадаема до момента. Това е така, защото по никакъв начин не можем да си обясним, защо има толкова много разнообразни ритми и хора в различните български области. Някои свързват това с множеството различни трудови дейности по различните региони, но едва ли това е единственото обяснение.

  Все пак у нас има точно 7 фолклорни области и те си имат точно специфични хора, макар и трудовите дейности да са подобни на повечето места. Така например характерно за Тракийската област е правото хоро, където хората се вият в една дълга права линия под игривата мелодия. В противовес с това в Шопската област най-характерното хоро е ръченицата. Тук по двойки се прави едно своеобразно надиграване или пък майстора танцьор показва виртуозността си.  Северняците пък танцуват дунавско хоро, което е типично за тяхната област.

  Магията на българското хоро е уникална. За жалост по света уважават и ценят тази уникална традиция много повече, отколкото у нас. В днешното съвремие хората стават все по-малко заучавани, практикувани и предавани, а те са част от уникалната ни същност, като народ. По сватби, кръщенета, годежи и празници, по обичаи и събирания – днес рядко виждаме хора. Все пак надеждата това уникално преживяване да се запази е жива, защото хората започнаха да го практикуват по самодейни групи, навън на площадите и за отмора. Така, може би по един по-различен начин все пак магията на българското хоро ще се запази и възроди за нов живот.