Величественият Рилски манастир – чудесата и потайностте, които той крие
Рилският манастир е български ставропигиален манастир, един от най-значимите културни паметници в България, символ на страната, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО. Разположен е в Югозападна България, област Кюстендил, община Рила. Изключително близо е до градовете София, Благоевград.
Един от най-посещаваните туристически обекти в България е.
Рилски манастир „Свети Иван Рилски“ е най-големия манастир в България, като се счита, че е основан в средата не 30-те години на 10 век от отшелника Свети Иван Рилски и неговите ученици.
Иван Рилски е един от първите известни български монаси-отшелници, провъзгласен за светец от Българската православна църква. Той живее по времето на българските царе – Борис I, Симеон и Петър I, като с последния дори се среща. След смъртта на Иван Рилски мощите му били погребани в манастира, но скоро били преместени в град Средец. Чак през 1469г. от Търново те били върнати на първоначалното им място, където сe намират и до днес в манастирската църква “Рождество Богородично“. Връщането на мощите се празнува всяка година на 1 юли.
През Византийското робство Рилският манастир се превръща в опора на българското народностно съзнание. През 1334-1335г. манастирът е обновен по инициатива на местния феодал севастократор Хрельо. Тогава са построени каменна църква, отбранителна кула и някои сгради, от които днес е оцеляла само кулата. Рилският манастир се радва на добра поддръжка от царете на Второто българско царство, което го превръща в духовен и културен център на държавата. Светата обител е щедро дарявана от българските владетели Иван Александър и Иван Шишман, като дарствената грамота на последния от 1378г. се пази и до днес в манастирския архив. От това време датира и пространното житие за св. Иван Рилски написано от патриарх Евтимий. През 13 и 14в. в Рилският манастир се създават интересни ръкописи, великолепни произведения на дърворезбата, високохудожествени стенописи, икони и други произведения на духовната и материална култура. В средата на 15в. Рилският манастир е плячкосан от османците и временно преустановява духовната си дейност, но малко по-късно благодарение на братята Йоасаф, Давид и Теофан се връща към живот. През 1466г. е подписан договор за взаимопомощ с руския манастир „Св. Пантелеймон“ от Атон, а договора се съхранява и до днес в оригиналния си вид. Три години по-късно през 1469г. рилските монаси получават разрешение от Мурад II, да пренесат мощите на св. Иван Рилски от Търново в манастира. През 16 и 17в. Рилският манастир е обложен с тежки данъци, преживява няколко пожара и често е ограбван. Независимо от това духовната дейност не спира и продължават да се събират и преписват книги и реликви. Установени са контакти с манастири от Русия, Румъния, Сърбия и особено с тези от Света Гора (Атон). Рилската обител получава редица дарения и грамоти от руските царе, молдавските воеводи и чуждестранни духовници. В Рилският манастир са работили книжовници и просветители, като Йосиф Брадати, Спиридон, Неофит Рилски, който открива тук килийно училище и редица други. Най-плодотворен за Рилският манастир е периода на Българското Възраждане (18-19в.), когато се оформил и сегашния облик на манастира. През 1778г. манастирът става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784г. от майстор Алекси, който през 1816-1819г. построява източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. В периода 1833 – 1837г. била построена и главната църква в Рилският манастир „Рождество Богородично“ дело на майстор Павел Иванович. През 1847г. майстор Миленко издигнал южното крило на манастира. От 1961г. Рилският манастир е превърнат в национален музей, а района около него- в природен парк. Той е сред Стоте национални туристически обекта на БТС и със статут на отделно селище с население от 65 жители. Открит е за посещения от 8 до 18 ч. всеки ден, печатът се намира в музея на манастира. Имената на някои от монасите дарили част от живота си за Рилският манастир – Йосиф Брадати, Йосиф Строителя, Неофит Рилски, Авксентий Велешки, Аверкий Попстоянов, Арсений, Галактион. Рилският манастир е един от 9-те обекта в България (и вторият манастир след скалната обител при с. Иваново), които са под егидата на ЮНЕСКО.
Любопитна атракция са кулите на манастира.
Хрельовата кула е отбранително фортификационно средновековно съоръжение, построено от протосеваст Хрельо през 1334 – 1335 година и предназначено за укритие. Намира се на 1147 метра надморска височина в източната част на двора на Рилския манастир.
Построяването на кулата е свързано с преместването на манастира на днешното му място. Хрельовата кула служи за защита на монашеското братство, като същевременно е скривалище за манастирските ценности по време на опасност. През османското владичество многократно е ползвана в смутни времена за предпазване от разбойнически набези и нападения. Кулата е използвана и като затвор и изолатор на душевно болни.
Днес на тази кула са разположени редица камбани, а техният звук е … съвършен!
Можете да ги чуете, от социалната мрежа за видеосоделяне, като потърсите камбанен звън Рилски Манастир!
