8-ми Март традиционен празник за българската жена

  8-ми Март е обичан български празник и традиция. Въпреки, че някои го свързват предимно с комунистическия режим и го отричат, празника си има своята различна символика, която се променя постепенно в годините. Днес този празник се отбелязва по цял свят, като Международен ден на жената и майката в частност. Той е изгубил част от първоначалната си феминистка или политическа окраска, за да се превърне в едно признание от най-високо ниво – към тези даващи живот и отглеждащи бъдещето, а именно жените.

Корените на тази традиция се появяват още в началото на отминалия безвъзвратно 20 век. Тогава с оглед на бурната индустриализация по цял свят и трудните години след войната, когато жената е била и майката и бащата в семейството, нейното чувство за свобода и сила расте все повече. Тя вече излиза от черупката на домакинята, за да се превърне в осъзната работеща жена.

  8-ми Март е вече вековна традиция, така да се каже. Спорно е дали е празник на майката или жената като цяло, но това няма значение, защото и двете понятия са едно общо цяло, което не се дели. Появата на традицията дължим на американките. Именно те през далечната 1909 година празнуват денят на жената, на датата 28 февруари. Официално празника е признат за международен на феминистката конференция в Копенхаген през 1910 година, когато близо сто жени от седемнадесет държави по света, го приемат за свой личен празник.

  Така през 1911 година вече международния ден на жената 8-ми Март се отбелязва в страни, като Германия, Австрия, Швейцария и Дания. Последващите Световни войни и Октомврийската революция са нещата, които напълно променят мястото на жената в обществото занапред.

8-ми Март в България – празник на труженичката, майката или жената?

  Като повечето неща в България и традицията на този празник и празнуването му започва леко изкривено. С оглед на тогавашния режим в страната, сиреч комунистическия, празникът е бил по скоро на работничката и колежката, а не толкова на свободната жена и майката. Но в това няма нищо лошо, всяко време със своите си приумици, не бива да съдим миналото, а да помним добрите и лошите неща от него. Та, по комунистическо осмия ден от март месец е бил традиционен празник на колежката негласно.

  Правели са се големи банкети и пиршества в чест на жените. Изтъквани са били техните заслуги в производството и въобще в профсъюзното дело и работата. Цели заводи помнят с умиление организираните спортни състезания, богати почерпки и награждаването с медали. Е, как да се каже, че и тогава жената не е била тачена, дори и по-малко поизкривен начин.

  Днес е различно, разбира се вече сме Европейска страна. Постепенно с времето 8-ми Март се превърна в един по различен празник. По-интимен, по-съществен и наситен със смисъл. Превърна се в празника на майката и жената, която работи, отглежда децата си, върти домакинството и успява да обърне внимание на всичко и всички. Празник на едно нежно начало, което изисква преклонение пред крехката си сила, която има свойствата да събаря стени.

  Днес на този ден няма шумни тържества в службата, а може и да има някъде, няма мащабни манифестации, но традицията да се поклоним пред жената остава. Много жени се събират по женски да отпразнуват, това че са жени преди всичко. Остана си традицията да им се подаряват цветя и улиците са осияни с ароматни букети от зюмбюли, нарциси, лалета и всичко пролетно. Жената все пак е и пролетта, тя е символиката на зараждащият се живот и пазителка на семейното огнище и любовта.

  Е, 8-ми Март е традиция, която умело лавира във времето и кои знае, какво женско ще честваме след години, но важното е да го честваме все пак! Погрижете се да покажете на този ден на майката, на съпругата, на колежката, на приятелката, спътницата и любимата си, на сестрата, бабата и дъщерята, че се радвате да са до вас. Щастливи сте да ви даряват всеки ден с усмивки и любов и да ви помагат в трудните моменти със съвет. Направете един жест. Подарете цвете и кажете: Благодаря, че те има!