Българската Сватба – една уникална традиция и мост към миналото

   Българската Сватба е едно уникално преживяване. Разбира се имаме предвид Традиционната българска сватба, с тежките хора, с носиите, с обичайте и наричанията и въобще всичко онова, което е битувало във фолклора ни преди време. Няма българска сватба без тъпан, без кръшно извило се хоро и днес. Части от традицията са запазени и се практикуват предимно в по-малките села и градове. Булката се иска, ходи се у кумовете, рита се менче, за да се види, каква ще е първородната рожба на семейството и прочие и прочие.

  Все още жива и днес е Българската Сватба от едно време в Копривщица. Там ритуала се спазва стриктно, като едно време и е атракция за туристите от близко и далеч. По обичай след „мръсните дни“, след Йордановден започват да се пращат сгледници. Те обикалят до Заговезни и харесват моми за ергените. Основно моментите с ключов характер в една традиционна сватба от България са годежа или сгледата. При него сгледниците харесват момата и родителите я искат за младоженеца, при специално посещение. След годежа се прави фактическата венчавка, а след нея има след сватбени обреди.

  По традиция искането на момата се прави от бащата на момъка и на посещението се носи бъклица вино. Ритуала е съпроводен с традиционни песни и танци и ако бащата на момата одобри жениха и е склонен да я даде, пълни бъклицата на момъка с вино. Тогава момата целува ръка на бъдещият си свекър и го дарува с риза, чорапи и кърпа. Народните песни съпровождащи ритуалите в една Българска Сватба са своеобразен сценарии. Те водят действието и са на една мелодия. Всяко село си има своя сватбена мелодия и ръководител на сватбите. Сватбите едно време са били не един ден, за цяла една седмица!

  Започва се обредно приготвяне на хлябове. За целта женихът кани у дома си 7 моми. Тази, която пресява брашното за хляба трябва да има двама живи родители, а другите припяват на ритуала. След омесването на обредния хляб се преминава към поставянето на Сватбеното знаме на стрехата на дома на момъка. То носи характерните белези на българската традиционна носия, украсено е с плодове и зеленина. Друг характерен момент е сватбеното дръвце, което се украсява и нарича. Без знамето и дръвцето няма Българска Сватба и гостите, които са най-важни не идват.

  През това време в дома на кумовете се плетат венци за младоженците.      Момата пък се реше от своите дружки, преди да се забули с бялото було. Всичко това отново е съпроводено с характерни напявания от фолклора и стъпки. Прощаването на момата с родния дом и близките гласи – „Ела се вие, превива, мома се с рода прощава…“. Излизайки от дома си момата се покланя на родителите си, целува ръка и е качена на кон. Свекъра я връзва за своя кон и поемат към дома на младоженеца. Пред коня се хвърлят монети за берекет. В дома на свекъра и свекървата, момата влиза на прага със запалена свещ и рита менче с вода.

  Българската Сватба е уникално събитие по своята същност. Тя съчетава в себе си игри и песни, обредни ритуали и почести, както и много веселие. Тежка е Българската Сватба и венчавката е за винаги…