Цветница – пъстър и обичан български празник и обичай

  Цветница е пъстър, тачен и обичан от българите обичай. Той се празнува от мнозина носещи имената на цветя и винаги носи радост на млади и стари, отиващи ритуално до близкият им храм и носещи венец от върбова клонка за здраве. Цветница винаги е в неделен ден, най-благия ден от седмицата. Това е денят на семейството, на Бога и на вярата. Тя винаги настъпва след друг традиционен български обичай – Лазаровден. Като, че ли с настъпването на Цветница, настъпва и пролетта, времето се затопля, пъпките на дървета разцъфват и природата се събужда за нов живот, след дългия зимен сън.

  Според църковния календар този светъл празник винаги е една седмица преди Великден. Независимо от датата на Рождество Христово и местенето й всяка година, цветния празник е винаги предната неделя. Тук православния свят е обединен, защото и източно православни, и западно православни, както и протестанти празнуват празника. Може още да го срещнете под имената Куклен ден, Връбница или Цветна неделя.

Историята за Цветница, като обичай

  Историята на този обичай или празник по скоро се корени още в Христово време. Тя е директно свързана с историята от Библията, в която  Иисус Христос влиза през портите на Йерусалим, точно в дните преди големият празник Пасха. Именно тогава хората са хвърляли в краката на младенеца спасител палмови клонки и цветя. Разбира се, днес традицията се е променила леко и наместо клонки от палма се използват върбови такива, но цветята са се запазили, като символ на празника. Те са извор на вяра, на прераждане, на надежда и спасение. Върбовите клонки за празника са набрани по традиция точно на Лазаровден, за да бъдат занесени в храма и осветени със свещена вода.

  Поверията по нашите земи гласят, че завитото на венец върбово клонче, се поставя на входната врата на дома, за да го пази от злите сили и зли очи. По тази същата традиция и венчетата от върбови клонки се поставят на детските главички, за да са здрави децата. Обикновено всеки вярващ носи в църквата цветя и ги поставя на иконата на света Богородица и младенеца. После си взима осветена върбова клонка и цвете, и бива благословен от служителя в храма. Отивайки си вкъщи, поставя осветените цветя на иконата на Богородица, а върбовия венец на входната си врата.

Цветница и обичаят „Кумичене“

  Този обичан български празник и обичай се свързва с обичая кумичене, който донякъде е пряко свързан и с Лазаровден. Именно на Цветница лазарките пускат своите венци от върбови клонки, да плуват по течението на реката.    Венеца на лазарката, който излезе най-отпред пред другите, дава правото на притежателката си да бъде наречена „кумица“. Тя бива почитана и уважавана от другите лазарки, като те търсят мъдрите и съвети през годината.    Задължение на „кумицата“ е да направи празнична вечеря за останалите си дружки в дома си. Този обичай се практикува и до днес по някои български села, но като цяло традицията му е леко позабравена за съжаление.

  Цветница е празник на цветята, на божията любов и е обвита в символиката на вечната и непрекъсната пролет в Райската градина. Всички носещи имена не само на цветя, но и на разнообразни растения празнуват на празника. Поверията сочат, че всеки човек носещ име на цвете или растение, носи и частица от него в характера си. Така, че внимавайте, понякога хората с имена на цветя са опасни.