Село в Благоевградска община, разпръснато на махали, на 4-8 км. северно от Благоевград . Съставено е от общо 14 махали – Ръженици, Щръбевци, Кюркчии (Кожухарци), Ваканинци, Веляци, Калъпсъзци (Крайненци), Телкиово (Лисичева), Яневци, Калеовци, Стоичовци, Малинци, Митовци, Мутавджии (Козинарци), Марковци. Навремето е съществувала махала Осенци (намира се под махала Малинци), но от нея са останали незначителни каменни останки.
Има асфалтов път. Преди няколко години е съществувала редовна автобусна линия с Благоевград, но поради нерентабилност линията е закрита. Селото е разположено в полите на Югозападна Рила на надморска височина от 500 – 700 метра. Климатът е преходноконтинентален, относително равномерно разпределени по сезони валежи – средно годишна сума валежи от 550мм. През землището на селото текат Телкиандък (Лисичи дол), Сапунджи дере и Шейтан дере (Дяволското дере). Последните две се вливат в река Бистрица. Предимно ерозирани излужени канелени горски почви. Населението намалява поради постоянни изселвания към Благоевград.
1920 – 404 жители, 1926 – 555 жители, 1934 – 624 жители, 1946 – 680 жители, 1956 – 508 жители, 1965 – 262 жители, 1975 154 жители, 1985 – 114 жители, 1992 – 103 жители
В землището на селото се отглеждат най-вече лозя (в близост до махалите Ръженици, Ваканинци, Веляци, Калъпсъзци), зърнени и фуражни култури. През 1957 г. е основано ТКЗС, от 1970 г. АПК, което през 1992 е ликвидирано, а земята се връща на собствениците й. Селото има кадастрален план. Жилищният фонд е стар. Дъбрава е електрифицирано и водоснабдено. Училищната сграда в махала Ваканинци се използва за ученическа туристическа спалня. Издигната е чешма – паметник на загиналите антифашисти от селото.
Северозападно край Дъбрава върху скалист рид на левия бряг на Телкиандък има руини от антична и късноантична крепост – паметник на културата – 1973 година. В подножието на крепостта има останки от късноантично селище и могилен некропол. Останки от селища от същата епоха са открити в Митовци и източно от нея в м. Чукарето. В землището на Дъбрава е намерена колективна находка от медни византийски монети от времето на императорите Исак ІІ Ангел – 1185 – 1195 и Алексей ІІІ Ангел – 1195 – 1203), българска и латинска имитация от началото на 8 век.
Васил Миков свързва името на селото с дървото дъб. Под името Добраново се споменава в османски регистър от 1650. Поминък на населението през 19 в. са земеделието – ръж, ечемик, царевица, тютюн и животновъдството – овце, кози. В края на века Васил Кънчев споменава селото под името Добрава с 440 ж. българи-християни. През 1902 във Ваканинци е открито училище – закрито е през 1970 като основно училище „Кирил и Методий“. По данни на Неврокопската митрополия през 1907 г. селото има 352 жители – българи-християни. Освободено е от османско иго през 1912 г.
Поминък на населението след 1912 остават земеделието и животновъдството. През 1936 г. е учредена земеделска стопанска задруга. През 1921 г. край махала Стоичовци е открито началното училище „Отец Паисий“, закрито през 1974 г.
През последните няколко години в селото се провежда Дъбрава Рок Фест, на който присъстват рокери и почитатели на тази музика от България, както и от съседните страни.