„Думите само ни пречат да се разбираме помежду си“ –  мъдростта на Малкия Принц

  Думите понякога казват много по-малко от мълчанието. Те са остри, като нож когато обиждаме, нараняваме и категоризираме. Въпреки, че са ни дадени да общуваме ,тези думи които използваме са неразбираеми. Те само поставят невидими прегради пред нас и ни затварят в измислени стъкленици, като експонати на екзотични животински видове. Дори с хиляди думи не можем да кажем толкова много, колкото ще ни каже един поглед, един жест и една въздишка. Думите са пречка и общуването ни е, като криво огледало, когато ги използваме умело, естетично и празно – ей, така само защото са думи, празни и без смисъл.

  Малкия Принц е един от любимите детски образи на малки и големи. В него Екзюпери, като че ли е вплел цялата онази невинност, която има всяко дете, но губи в последствие, като възрастен. Освен споменатия цитат за силата и слабостта на думите, в книгата можем да открием, ценното съкровище на най-големите мъдрости. Мъдрости, които днес са валидни и ще бъдат валидни завинаги, като че ли! Посмяхме да споделим с вас любимите си цитати от Малкия Принц със скритата надежда, да ви накараме да препрочетете книгата отново или поне да си спомните за красотата, която носи, като послание – а именно да запазим зрънце чиста детска наивност, която ни е по-нужна и от хиляди думи, за да оцелеем в тази електронна ера на дистанцираното общуване. Общуването само през екрана на компютъра, телефона или таблета. Общуване празно и машинално, като самите нас.

  Ето и какво избрахме за вас:

  „Пустинята е хубава – каза Малкия Принц – само защото крие един кладенец някъде в нея!“ – дали ще посмеем да влезем в пустинята на душите си и да намерим кладенеца в нас, който отдавна чака да бъде намерен?

  „Оставиш ли се да те опитомят, има опасност да поплачеш малко…“ при все това „Ти винаги оставаш отговорен за това, което си опитомил.“ – то си остава завинаги лично твое дело и твое копие, затова внимавайте, какво и как опитомявате, защото отговорността е ваша!

  „Ето и моята тайна. Тя е много проста: истински можеш да виждаш само и единствено със сърцето си. Същественото е невидимо за очите.“. Какво по-хубав от това да отворим сърцата си, за да виждаме, чрез тях. Днес същественото за сърцето го няма. Невидимото за очите не съществува и празните ни охлювени черупки се скитат бездомни. Тази така проста, но съществена тайна ни убягва пораствайки все повече и в един момент, забравяме и за тайната и за сърцето си.

  „Всички възрастни хора са били деца най-напред.“ – факт определено. Но всички надяваме се, не са изгубили по детски наивното в себе си. Онова малко зрънце, което ни кара да се усмихваме, да ставаме сутрин и да мечтаем. Онова пъстро, като дъга прозорче, което понякога имаме нужда да отворим, когато сивотата почти ни е погълнала. Онази сляпа надежда в идния ден, която ни крепи и в най-трудните ни моменти – това е детското. Пазете го, защото без него сме изгубени!

  „Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите им са водачи. За другите те са само малки мъждукащи светлинки.“ – Бъдете от пътуващите, от мечтателите, от тези които разбират звездите без думи и те ги водят из Вселената, хванали ги здраво за ръка, за да не стъпват на земята, толкова често. Бъдете авантюристи по дух, смели по сърце и добри по душа. Бъдете просто, като Малкия принц – едно чудо в облика на дете. Само и единствено едно дете може да бъде толкова, проницателно. Само истината изречена от него ще те прободе, като нож в сърцето, но няма да те обиди.

  И така изпълнихме с думите си цяла страница. Дали, ако бяхме помълчали щяхме да кажем повече, може би да, а може би не. Думите изречени от Малкия Принц са пътеводна светлина и не могат да бъдат празни. Така, че и дори нашите да са ви се сторили такива, поне изглеждат малко по-смислени, наредени до тези на това чисто дете. Думите са понякога просто думи, а понякога са цели планини и планети…