Емил Димитров в Българската естрада
Емил Димитров е познато име в българската естрада. Той е един от любимците на поколения българи, припявали си тихичко рефрена от песента “Нашия сигнал“. Освен това песните му „Писмо до мама“, „Ако си дал“, „Моя страна, моя България“ , „Арлекино“ и редица други са незабравими за млади и стари. От обич към България и българското решихме да ви разкажем накратко малко повече за тази легенда на българската естрада в няколко реда.
Емил Димитров живот описан в песни
Певецът Емил Димитров е роден в българския град Плевен, през далечната 1940-та година на 23-я ден от декември. Дали по волята на съдбата или не певеца е роден един ден преди Коледа, както виждате. За него и детството му не се знае много, освен че е от малък е бил увлечен по музиката и изкуствата въобще. В училищните му години вече има доста повече информация за изявите му, като композитор на песни с любимия му акордеон. Той участва в редица конкурси и училищни пиеси. Фактологията продължава да отбелязва естрадния ни талант, като отявлен човек на изкуството и музиката най-вече. Той печели през 1959 година първата си награда в музиката, за изпълнението си на произведението „Унгарската рапсодия“ на Лист. По неведоми пътища на съдбата през последващата 1960 година Емил Димитров е приет в специалност актьорско майсторство във ВИТИЗ.
Първият самостоятелен концерт на певеца
е на заветната дата 17-ти ноември 1960 година. Заедно с Емил Димитров на сцената се появяват и Видин Даскалов, Мария Косева и Лиляна Кисьова, които едва ли говорят нещо на по-младото поколение днес. През 1962 година в Полша певеца взема награда за песента си „Арлекино“. Това е постижение не само за Димитров, но и за България, защото досега българската естрада не се е кичила с подобни награди. Първият си самостоятелен албум, тогава така наречените дългосвирещи плочи, а не mp3-ки днес, певеца издава през 1965 година.
Възхода на кариерата на дипломирания актьор продължава с концерт пред публика от осемдесет хиляди в Москва. Освен това заедно с друга легенда на родната естрада, Йорданка Христова изнася концерти в Куба. След това отива във Франция, където също има няколко концерта. Идва и моментът Емил Димитров да изпее незабравимата си песен – „Моя страна, моя България“. Тя излиза през 1970 година и става изключително популярна в почти цяла Европа. Самата песен е преведена на френски, немски, испански, италиански и други езици. Следващият фурор на естрадната ни звезда в цяла Европа е песента „Джулия“, която оглавява класациите дълго време. Именно по това време Емил Димитров обикаля Франция изнасяйки концерти заедно с Богдана Карадочева, сестри Кушлеви и оркестърът на Балкантон.
Не след дълго още едно признание
се присъжда на уникалния ни певец, той получава наградата „Златна плоча“, за цялостния си принос в българската естрадна музика. Това става навръх 40-я му рожден ден. Получаването на тази заслужена награда става на специален спектакъл, в които участват Маргарита Хранова, Васил Найденов и група „Сигнал“, други уникални наши творци. Разбира се за лични живот на твореца се изписа и изговори много, но ние няма да залагаме на него, достатъчно е какъв е приносът му към българската култура въобще. След тежко здравословно състояние и получен инсулт на мозъка, Емил Димитров достойно се оттегли от сцената. Последната му изява е бенефиса организиран от признателните му колеги, които го обичат. На него участват редица легенди на естрадата.
През 2005 е и кончината на уникалния певец и човек Емил Димитров, който оставя неизличима следа за България и българското не само у нас, но и в други страни. Твореца остава след себе си около 7000 концерта, повече от 30 албума и над 350 на брой песни. Дали го помним днес, като еталон за творчество и успех? Спорно е и е жалко при това! Дано сме ви накарали да си спомните за любима ви негова песен и да си я пуснете отново, да я чуете. Би си заслужавало все пак.
