СПОДЕЛИ
Живота не винаги ти дава това, което искаш, а това което трябва

Живота не винаги ти дава това, което искаш, а това което трябва

 Живота не винаги ти дава това, което искаш, а това което трябва Живота не винаги е цветна дъга и разходка в парка. Често пъти той ни поднася удари под кръста, които са болезнени и запомнящи се. На фона на това живия ни живот е една своеобразна палитра от усещания, преживявания, мирис, вкус, допир и дълбочина. Гмуркайки се безотговорно в него, ние преоткриваме себе си и собствените си възможности. Живеем на пълни обороти и дишаме необезпокоявани от страха, сковаващ сетивата ни. Най-важното в този уникален живот е, че той не винаги ни дава, това което сме искали, но пък определено ни дава, това което ни трябва. Затова мрънкането и оплакването, лелеенето на недостижими блянове и химери е полезно дотолкова, доколкото развива страстта ни за живот, като човешки същества.

  Понякога е добре да бъдем благодарни, че не сме получили желаното от живота, защото в последствие разбираме, че то не е това, което сме мечтали. То не е най-малко това, което сме си представяли. И така тръгвайки по неведомите пътища на съдбата си намираме ту любов, истинска и дълбока, ту признателност, щедра и непосредствена, ту щастие, пълно и бленувано. Някак си сетивата ни на едно по-високо ниво работят в наша полза. Може да сте забелязали, как понякога се разминаваме с неща, към които целенасочено сме вървели, а в последствие сме били благодарни, че не са ни сполетели. Затова много е важно да не заключваме интуицията си и инстинкта си на живи същества. Именно те ни спасяват от „желаното зло“ и ни подтикват към предопределения ни път.

Живота не винаги дава, понякога и взема

 Живота не винаги ти дава това, което искаш, а това което трябва Твърде оптимистично ще бъде да вярваме, че живота само дава, защото определено той много и ни взима. Но всичко е въпрос на гледна точка. Ако се фокусираме върху това, което ни взема, то виждаме живота си, като една огромна празнина и всичко в него е почти липси, а това което ни дава е нищожно. Всъщност живота винаги ни дава, ние сме тези които си мислим, че взима. Загубата на човек, вещи или места не е загуба по своята същност. Тя е придобивка на нещо ново, на някой друг и на един вид прераждане и преобръщане на живота ни на друг ниво, в друг цикъл и друга днешна действителност. Когато мъката попари сърцето ни, да това е загуба. Но скоро тази загуба води по пътеката на нова придобивка в живота ни, на ново начало и свеж полъх.

  Дори и най-парещата болка отминава, затова възрастните баби са казали – „живия си е жив, чедо, умрелия си е умрял“. Така и живота не може да спре, колкото и да ни се иска, защото сега не е нашето време, не е нашето място, а нечие друго свързано с нашия път. Странни са склонностите на съдбата и много различни. Днес унилия и грохнал човек, утре добива нова сила за живот. Така и жизнения и оптимистичен човек, се срива и пада по пътя си.

Но не падането е бедата, а това че ни е страх да се изправим. Толкова ни е страх и толкова сме уплашени от самото падане, че от мисълта да паднем отново ни побиват тръпки. Падането, обаче в живота е неизбежно! Именно то ни изгражда, като характери, то ни посочва пътя и то ни прави силни. Затова по-добре да бъдем благодарни за това, което живота ни дава, а не да губим енергия, жалейки това, което не сме получили.

  Живота не винаги ти дава това, което искаш, а това което трябваДа бъдеш благодарен е тънката граница, да бъдеш осъзнат. Да бъдеш свободен и да приемаш това, което не може така или иначе да промениш, но никога да не се примириш. Велико нещо е живота, днес сме просяци, а утре царе. Днес сме щастливи и обградени с хора, а утре самотни и нещастни. Научете се да го приемате в цялата му прелест и цялото му страдание, само така ще го живеете пълноценно и ще го разберете. Защото по-живо нещо от самия живот няма и няма да има!