Каба гайдата и нейната мистика
Каба гайдата е магичен инструмент. Само тя може така да те накара да настръхнеш под дълбоките звуци на мелодията. Характерна за региона за Родопите, тази гайда е един вид емблема на родния фолклор и именно под нейните звуци се пеят тежки народни песни или се вихрят живи народни хора. Именно, защото обичаме българското ни се прииска да ви разкажем малко повече, за този така характерен за народа ни инструмент.
Каба гайдата и нейната история
По своята същност звукът извлечен от гайдата наречена каба е много по-плътен, дълбок и различен. Другите гайди използвани в народната музика у нас са по-пискливи, докато тази е толкова характерна, че трудно може да се обърка. Името и каба идва от турски. Това в превод означава плътен, което и донякъде обяснява, защо инструмента е кръстен точно така. Традицията да се използва гайда в музиката тръгва още от древна Индия. От там по времето на Античността инструмента се пренася и в Европа, като интереса към него е доста голям. Именно тогава този причудлив на вид инструмент се налага и в страни, като Шотландия, Франция, Италия и разбира се България. У нас гайдата – каба се ползва най-вече в регионите на Странджа, Родопите и Добрич. Ако си мислите, че гайдата е само типично фолклорен инструмент, то грешите. Композитори, като Люли и Рамо са я използвали, за музиката на своите балети и оперни постановки.
Преди да се използва от българските народни музиканти, каба гайдата е била позната и на славяни, и на траки. За това свидетелстват текстовете на древния грък Страбон. По-късно, когато българската държава попада под тъмните векове на робството – единствено фолклора, чрез мелодия и текст отразява историята. Именно сред непросветеността, всекидневната заплаха и липсата на документална история, песните, обичайте, танците и музиката на гайдите, пазят българщината. Има документи на полския посланик Сбератски, който минавайки през поробена България за Цариград пише, „ под звуци на гайди, едни скачат, други пеят, а свирците им пригласят.“ Заедно с гъдулката и кавала, каба гайдата става типично български фолклорен инструмент, който става част от бита на българина. И по сватби, и по кръщенета, и по тъжни поводи – все гайда звучи и разтапя сърцата ни.
Като, че ли в гайдата е вградена българската душа – многообразна и трепетна. Именно гайдата е основния инструмент в българското Нестинарско хоро, в песента „Бела съм , бела, юначе“ знакова за Родопите и редица други знакови за фолклора ни песни и хора. Именно под звуците на гайда Валя Балканска пее – „Излял е Дельо хайдутин“.
Малко повече за устройството на Каба гайдата
Гайдата от тип каба има шест основни части. Те са именно гайдуница, главина, мех, ручило, духало и пискуни. Именно с най-голяма важност според специалисти гайдари е мехът и материалът за направата му. Той традиционно се прави от агнешка или ярешка кожа. Мехът допринася за извличането на уникална тоналност от инструмента. Около мехът се разполагат главините и останалите части на гайдата. Главините се правят традиционно от дърво, но най-често дрян, както и от рогове на вол или коза. Духалото се вмъква в главината. На края му има клапа от кожа, благодарение на която гайдарят може да си поеме въздух, а каба гайдата да продължава да свири. Гайдуницата е частта, чрез която от звуците на гайдата се възпроизвежда мелодия. Тя има клапи, чрез който гайдарят свири мелодията. Тя се прави от дрян отново. Пискунът най-често се прави от тръстика и е запушен с восък в горния си край. Остана накрая и ручилото.
Как се изважда звук от цялата тази сложна система ли? Трудно! Трябва да си майстор на каба гайдата. Струята въздух преминава от меха към пискуните, от където навлиза в гайдуницата и ручилото. Въобще иска се сила и издръжливост да свириш на гайда, както и много желание. Каба гайдата е толкова уникален инструмент, колкото е и целият ни български фолклор. Тя е част от миналото и бъдещето ни, която никога няма да остарее или излезе от мода, защото не подлежи на този род неща.
