СПОДЕЛИ
raiska gora stainbek

raiska gora stainbek„На изток от Рая“ незабравими цитати от една уникална книга

 

„На изток от Рая “е роман на Джон Стайнбек, както навярно мнозина от вас знаят. Романа е писан в далечната 1952 година и до голяма степен е повлиян от един сюжет в Библията. Тоест донякъде преповтаря притчата за братята Авел и Каин. Навярно и този сюжет си спомняте – за пагубното убийство на своята собствена плът и кръв, на брат си.  Романа е просто вечен, защото в него постоянно се противопоставят сила и слабост, добро и зло, любов и омраза, както и красиво и грозно. За тези, които не са го чели – препоръчваме ви го горещо, няма да съжалявате! Ето и незабравими цитати от самият роман.

biblioteka s knigi„На изток от Рая“ в цитати

„Човек може да издържи на абсолютно всичко“ – да ние хората имаме страшна сила. Може да издържим на глад, студ, болка, самота, пренебрежение, нещастие, липса на любов и всичко, абсолютно всичко. Не можем да издържим единствено на собственото си безличие към себе си. Когато вече сме решили, че няма смисъл, просто тихо и кротко си отиваме.

„Голяма част от късметът е да можеш да разпознаеш, кога точно е дошъл той.“ – „На изток от Рая“  е роман пълен с мъдрост. Някои хора цял живот си чакат късмета, а той е там тихо и кротко дреме под носа им. Те така и не го разпознават. Не осъзнават появата му и цял живот си ходят нещастни по земята, като едни силно недоволни хора. Късмета е част от вярата ни. Вярвате ли в късмета, той цял живот е до вас. Понякога търсенето води до изгубване, а не до намиране.

„Мълчанието говори най-красноречиво понякога.“ – думите са силно оръжие. Понякога мълчанието е злато, са казали старите хора, но понякога мълчанието може и да убива. Как именно мълчанието ще се използва, като инструмент от един човек, е лично негова приумица и последствията са също лични естествено.

„Често пъти на човек му се иска да бъде малко по-глупав, така ще може да извърши това, което умът му забранява.“ – глупостта не е порок, но може би интелигентността да. Да бъдеш глупав понякога граничи с това да бъдеш свободен от предразсъдъци. Да можеш с лека ръка да махнеш и да продължиш. Но не винаги се случва така, защото едва ли има толкова глупави хора, те просто се правят на такива.

kolaj za na iztok ot raq„За да се отгледат деца не се иска нищо друго, освен кураж.“

куражът да изваеш от нищото едно малко същество, което е изцяло зависимо от теб. Да му дадеш обич, съвест, воля, свобода и смелост. Да го закриляш докато дишаш и да се гордееш с него. Да имаш деца означава да имаш отговорност и затова кураж е нужен! „На изток от Рая“ прониква, като мъгла на всички нива, на човешката същност.

„Някои хора мислят, че ако оздравяват, ще премахнат тъмното си страдание. Но компресът на времето не признава слава. Всеки оздравява с времето, само че трябва да почака.“ – няма рана, която да не заздравее. Просто различните по дълбочина рани, заздравят различно дълго време. А често времето ни свършва преди раните ни да са заздравели. Затова и времето е лечител, но и палач.

„Трябва да помним, че някой ден ще умрем, така че нека се опитаме да живеем, както трябва. Именно така един ден смъртта ни няма да е облекчение за света, ами загуба.“ – колкото и добре да живее човек рано или късно умира – факт. Важно е не, кога, как и защо си се родил! Важно е, именно как си живял и какво си дал на другите. Само така оставяме забележима следа след себе си, наместо забрава.

„Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре се чувстваш и живееш.“ – знанието е бреме. Не всеки може да знае много и да живее с това знание. Донякъде то тегне над нас, като воденичен камък и понякога ти се струва, че потъваш до дъното. Затова щастливите хора са тези, които знаят малко, но пък умеят да живеят.

И така „На изток от Рая“ е мъдра книга, чийто автор преди години е напипал основни житейски неволи и качества на човека. „На изток от Рая“ е роман за самия човек в цялата му сила и слабост – именно такъв, какъвто е всеки един от нас.