На какво ни учи търпението в живота?

На какво ни учи търпението в живота? Дали то е порок или добродетел днес? Търпението е нещо, което трудно се постига и още по-трудно се балансира. Да си търпелив, донякъде се постига с времето, а може би най-вече с опита. Нищо в този живот не идва даром и не си отива доброволно. Всичко е провокирано от нашите собствени действия или бездействия. Търпеливо да чакаме удачния момент, търпеливо да обичаме, търпеливо да страдаме и търпеливо да следваме целите си в живота. Хората са странни същества, когато трябва да търпят – бързат, а когато трябва да бързат – търпят. Границата между действие и бездействие, така се слива и прелива, че в един момент – целта ни изчезва и изгубваме нишката.

За да си отговорим на въпроса, на какво ни учи търпението, трябва да си отговорим първо дали умеем да чакаме? Младостта по правило е нетърпелива и колкото повече навлизаме в дебрите на живота, толкова повече разбираме, че търпението ни учи да живеем. Понякога спонтанността е търпение. Тя идва полека, мотивира ни и ни показва, че времето е безкрайно понятие. Бързайки се бавим повече, отколкото спокойно и уверено да вървим по пътя си – но пък как да обясниш на младото и нетърпеливо сърце да чака? Просто опитът трябва да му го покаже. Няма нищо по-убедително от личния опит. Само той може да ни преобърне с хастара навън и да ни убеди, че не винаги това, което си мислим е правилно.

На какво ни учи търпението днес и търпеливи ли сме?

Едва ли, но ще ни се наложи. Търпението е нужно и в любовта, и в стремежа, и във възпитанието на децата ни и в още милион житейски казуси и въпроси. Няма, как да постигнем целенасочена търпеливост. Нищо насилствено не води до пълноценни резултати. Единствено житейския опит ни учи на търпение. Да бъдем търпеливи, означава да предадем търпението си на другите. Да научим децата си да бъдат добри. Да провокираме добротата в околните и станем генератор за щастие. Макар и да звучи някак непосилно, напълно е възможно в живота. Просто трябва достатъчно добре да отворим сетивата си и да живеем. Да паднеш означава и да се изправиш след това. Затова и да си нетърпелив не е порок, то е стадии от живота. Важното е да се научиш да чакаш с времето. Нито прекаленото чакане, нито прекаленото бързане са хубави неща, но да грешим означава и да сме живи, така че преди всичко търпението ни учи на един единствен урок – урока да си жив и да живееш. Ценете търпението у себе си и у другите – то е златна човешка добродетел.