Сентенции за живота сбрани в народната мъдрост
Сентенции за живота, размисли, мъдрости и поуки има всеки един народ. Така и в България си имаме редица чудно хубави и поучително поговорки, които са сбрали народната мъдрост от векове насам. Българския народ е древен и мъдър. Той е преминал през редица препятствия, неведнъж е бил поробван и неведнъж се е освобождавал.
В народната мъдрост са скрити редица послания, там всичко се казва от ясно по-ясно и само, които не се е поучил от нея, е сгрешил. Събрахме за вас едни от най-популярните и любими поговорки на мнозина българи. Повечето от нас ги използват често в ежедневието, ей така по навик, без дори да осъзнават.
Сентенции за живота от народната мъдрост
Започваме с една мъдрост, която тежи на мястото си с векове, а именно „Крушата не пада по-далеч от дървото.“ Интерпретациите и са много, но смисълът само един. Роден, отгледан и възпитан от семейство, което ти предава своите привички, своите виждания за живота и поведението към хората – ти дава основата в живота. Ако си възпитан да уважаваш и почиташ хората, ще го правиш. Ако си възпитан да си пренебрежителен и присмехулен, такъв ще бъдеш. Корените на същността ни до голяма степен, дори изцяло са определени от семейното дърво и това си е.
„Ако не щеш мира, на ти секира“ или още с „Твоите си камъни по твоята си глава“ са две уникални български сентенции за живота. Всеки с годините и рутината разбира, че каквото си посади, това ще жъне. Така и каквото твори, това ще му отвръщат в замяна. Добрината не винаги е посрещната с добрина, но рано или късно от нея полза винаги има. Вървим ли мирно и спокойно през живота, ще срещаме само хубави неща. Напротив, вървим ли бурно и с главата напред, само тревоги ще жънем.
„В живота никога не знаеш кой трън ще настъпиш.“ и „В чужда манджа сол не туряй.“ са едни от поговорките, които рядко си спомняме, а трябва! Много е важно да си гледаме своя си собствен път и да не сипваме сол в чуждата рана. Всеки сам си знае, какво му е на душата и често пъти другите грешно го оценяват. Така и преминавайки през живота щастливи или нещастни, не знаем, кога на какво и кого ще попаднем. Кой трън ще попари щастието с пронизваща болка и кой лек ще я излекува мигновено! Не трябва да съдим другите, ако не искаме и те да ни осъждат. Дори и да го правят, тяхна воля. Всеки си има своите си кривини и правди, всеки има право да живее свободно.
„Гарван гарвана око не вади.“ са казали старите хора. Така мъдра сред сентенции за живота, както и самия живот. Никоя майка не предава чедото си, никой брат или сестра не предава брата си и никоя семейна или приятелска спойка няма давност и трайност. Забравили сме за това днес и трябва да си го повтаряме всекидневно, защото започнахме очите на ближния си да вадим, а по-ниско от това няма! „Езикът кости няма, но кости троши.“
Когато си отворите устата да кажете нещо, лошо и осъдително, да обидите, да нагрубите и наругайте спомнете си за тази поговорка. Все пак тежката дума има по-голяма сила и от хвърления камък. Раната от него заздравява, но казаната дума винаги остава. Силно и мощно средство е езикът. Внимателно трябва да се използва, премерено. Дори и да получим прошка за казаните тежки думи от човека, които сме обидили. Раната в сърцето му, никога не ще заздравее.
Ще завършим с една от сентенции за живота, от народната мъдрост, която освен голяма сила днес има и голяма липса в ежедневието ни. „Капката дълбае камъка не със сила, а с постоянството си.“ Постоянството е качество, което днес доста често ни убягва. От една кауза в живота си скачаме на друга и все несполука е крайния резултат. Не можем да бъдем, като българите едно време, като че ли.
Не можем да вярваме в нещо за дълго, да се стремим към него и да го следваме, с най-голямото постоянство, на което е способен човек. А именно постоянството рано или късно ще роди плодове и няма начин да бъде пренебрегнато. Надяваме се, че ви е било интересно. Родната народна мъдрост има още хиляди поговорки и всяка една от тях има силата на закон в живота. Затова е добре да ги познаваме.