Елиф Шафак за живота и всичко в него…

   Елиф Шафак е писателска с турски произход. Тя нашумя сред авторите на книги не отдавна с уникалните си романи, като „Черно мляко“, „Чест“, „Дворецът на бълхите“ и други. В нейните книги има едно проникновение към живота, което отключва размисли на високо ниво у хората. Някак си живота е представен в цялата му радост, тъга и пъстра цветност. Всевъзможните сценарии са отворени, а сетивността е изведена извън рамките на стандартите. Ето и едни от най-любимите ни проникновения на авторката, за живота, любовта, вярата, истината и въобще човешката уникалност.

Елиф Шафак и пъстрите и мисли за живота

  „Търсенето на любовта ни променя. Тръгналите да търсят любов по пътя съзряват. Точно в мига, когато тръгнеш да търсиш любовта, ти се променяш и вътрешно, и външно.“ – именно пътят ни променя. Пътят в живота ни среща с други търсещи пътища, обогатява ни и ни разкрива една пъстра палитра от емоции, чувства и действия. Тези, които не търсят, съответно и не намират. Това важи и за любовта!

  „Не се носи по течението, самият ти си течение.“ – казва Елиф Шафак. Живота е мълния, краткотраен миг от вечността и велика илюзия. Живота е път изминат на един дъх и призвание. Когато се носим по течението му, ние се оставяме на случайността. Когато, обаче осъзнаем, че ние самите сме това течение се ражда една уникална спойка между дух, тяло и пътешествие. Именно тя ни отвежда към живота в динамика и неспирен кръговрат.

  „Изток, запад, север, юг – няма значение. Където и да се отправиш на пътешествие, просто пътувай навътре към себе си. Ако го направиш, ще обиколиш света наблизо и далеч, та дори отвъд него.“ – отново пътуването. Пътуването, което лекува и душевно и физически тялото. Това пътуване, което те обогатява и ти дава криле – пътуването навътре в душата и сърцето ти. Познаването на дълбоките ти страхове, страдания, мисли и желания. Пътуването към другите, чрез отварянето на вътрешното си същество.

  „Не можеш да виниш другите, че не те уважават, след като ти самият не се уважаваш.“ – за Елиф Шафак уважението е тънка нишка от сребро, която проблясва невидимо на слънцето. Именно уважението е израз на признание, почит и човещина. Но уважението се печели, то не е нещо, което се дава даром. За да спечелиш уважението на околните, на първо място трябва да уважаваш себе си, защото не се ли уважаваш – никои от околните ти няма да го прави!

  „Някога, някой ми беше казвал, че да стигнеш до истината, е нужно да не вярваш на никого, дори на себе си. Необходимо е да се вслушаш в себе си и гласа на сърцето си. Затова, когато четете се вслушайте в думите, както само вие можете.“ – да четеш значи да чувстваш, да мислиш, да осъзнаваш и да попиваш едновременно. Съзнателното четене е черта, която се изгражда с времето и не всеки го умее. То се изразява в една уникална човешка способност на потапянето. Потапянето в света на вълшебството на твоя си собствен вътрешен свят – богат, уникален и различен. Истината винаги е била в книгите, но не винаги сме способни да я видим и прозрем.

  „Твърдата, като скала вяра, се крие в мекото, като перце сърце. Готов ли си за неочакваното и необичайното, значи си готов за мечтите си.“ – според Елиф Шафак. Вярата е най-мощното оръжие срещу всичко. Вярата топи страхове, отваря заключени врати, създава любов, разбиране и щастие. Хората се раждат с вяра и с вяра си отиват. Тя е там в сърцето ни през целия ни съзнателен и несъзнателен живот, но от нас зависи дали ще я изкараме на повърхността.

  „Можеш да познае Бог, чрез всичко и всички. Бог не е джамия, синагога или църква. Но ако наистина искаш да го намериш и познаеш – то мястото, където да го търсиш е в сърцата на обичащите истински.“ – Бог е любов, той е всемир, той е доброта, протегната ръка и топло сърце. Бог е в нас и ние сме в него, защото раждайки се, ние се раждаме от любов. Да откриеш себе си, значи да откриеш и бога.

  Това бяха само малка част от размислите на Елиф Шафак. Нейните книги трябва да бъдат прочетени съзнателно и със сърце. Само така ще променим виждането си към един по пълноценен живот. Елиф Шафак е писател, които съвремието е родило. Затова думите в нейните книги са толкова парещи и живи. Просто четете…