СПОДЕЛИ

До̀лен е село в Югозападна България. То се намира в община Сатовча, област Благоевград.

Село Долен – мистериозно, величествено, едно от най-красивите български села, всичко това го казваме преди да видите снимките, които ще съпътстват този материал. А след като ги видите, ще Ви помолим за отзив, мнение, коментар!

Е, готови ли сте да научите повече за това величествено райско кътче? Отпуснете се и се насладете на следващите редове…

Счита се , че през 16-ти век в селото са се заселили осем рода, като създали осем махали. Тогава в селото живеели приблизително 3000 души, докато сега, към юли 2018 година, жителите са 300, като от тях християнска религия изповядват около 20 души, останалите изповядват мюсюлманската религия. Населението е смесено, като в селото  има както църква, така и джамия.

Надморската височина на селото е между 900 и 1200 метра, което го прави изключително приятно за релакс, почивка, утърсване от ежедневието, напрежението, което цари в големите населени места.

Исторически потвърден факт е, че навремето търговци от Египет са прииждали в селото с камили за да извършват търговия.

Световноизвестните доленски къщи

Търновски майстори са ги строили по специфичен начин, със своя архитектура и дизайн. Любопитно за Вас, читателите на Sharenacherga.com е да знаете, че каменните зидове на първите етажи са около 80 см., а горните етажи (на които са живеели хората) са изградени от плет.

При археологически проучвания край Долен са открити антично селище, късноантично селище, късноантичен некропол, късноантична крепост, късносредновековна църква и находище с останки от металодобив. Селото е обявено е за архитектурен резерват. В него има 350 традиционни родопски къщи. Те са покрити с тикли (каменни плочи).

Легендата за каменния кръст над селото гласи, че преди много години в дола, близо до реката, където се намирал многовековен дъб, бил издялан каменен кръст. Местността и самия дъб е наречен Св. Атанас (Днес дъба не съществува защото е паднал преди тридесетина години. Местните при разрязването му са добили около 90 кубика дърва). На това място са били погребвани починали деца, които още не са били кръстени. В легендата се говори, че децата нощно време се качвали на дъба и оттам бозаели.

По време на една седянка в близката махала на селото моми и ергени се задявали и една мома на име Капка казала: „Абе, юнаци, кой от вас може да изнесе кръста оттук до горе на Дувден?“ (Дувден е доленско наречие на местността Св. Дух). Момците се спогледали един друг, но никой не се наел да вдигне кръста. Тогава Капка казала: „Мухльовци с мухльовци! Я да видите какво кака Капка може да ви покаже!“. Навела се мома Капка, хванала кръста и го изнесла на върха. Там от преумора тя починала, но кръста си останал в средата на дъбовата горичка, която днес се е превърнала в китка дъбова гора.

В района около кръста има разхвърляни обработвани камъни, но до този момент разкопки и проучвания от археолози не са правени.

Според друга легенда, с източник Уикипедия,

Близо до селото в местността Дувден (наричан още Минчин бук) се намира голям каменен кръст. Легендата разказва за млада хубава девойка от Долен, която взела кръста от селото, за да го спаси от мюсюлманите. Тя го пренесла в балкана и го сложила там, където се намира и днес. Поради голямата тежест, момата паднала от умора до кръста (отдясно на кръста) и умряла. Там, където тя е паднала, оттогава до днес трева не расте. Девойката не се е страхувала от смъртта си, да умреш за вярата си значи да живееш вечно.

Редица български филми са заснети в село Долен. Филмите „Изпит“ и „Във Вечни времена“ използват Долен за декор. Снимани са още „Мъжки времена“, както „24 часа дъжд“. В село Долен се намира и къщата на Капитан Петко войвода от едноименния филм.

Доленската църква „Свети Никола“ също трябва да я посетите и да и отделите поне 2 часа.

Любопитно е да знаете, скъпи читатели на Шарена Черга, че камбаната от църквата е крадена два пъти.

И двата пъти е намирана и връщана на мястото си. За да я направят по-тежка, жители претопяват медни съдове, а руснаци даряват злато. Освен, че новата камбана е по-тежка, т.е. по-трудна за кражба, и и издава по-приятен камбанен звън, т.е. „пее“ по-меко.

Тайният тунел – преди много години, местните лидери се събирали около гробището на селото за да обсъждат важни дела. Обсъждали и план за евакуация, в случай, че селото бъде нападнато. Нещо повече, те прокопали подземен тунел от църквата с два странични ръкава на около 500 метра встрани. Днес археолози предявяват сериозен интерес към този тунел, но той все още не е изследван в детайли! За него се разбрало случайно, докато местни прокопавали канализация.

По време на нашето посещение в селото се провеждаше странен фестивал в амфитеатърът, като певци с различни музикални инструменти представяха своите творби.

Иначе в селото се правят редица музикални събития, като едно от популярните е надпяване на жени, като на три и повече сцени се провеждат музикални програми, на които се пее българска народна музика.

Автор: Павел Джунев

Снимки: Dzhunev Photography