Злоядото дете, как да го накараме да яде?

  Злоядото дете често пъти е негласен проблем вкъщи. Независимо, колко деца сте отгледали, то те не си приличат никак едно с друго и може би едно от тях се е случило злоядо. Вярването, че в големите фамилии всички ядат всичко, защото не достига или пък борбата за последното парче  е култова, донякъде са верни. Но пък всеки си има характер и в един момент опитите ви да научите следващата си рожба да хапва всичко с удоволствие и апетит, като предишната удрят на камък.

Какво всъщност е злоядото дете и защо е такова?

  Определението за такова дете, често пъти не е нито болестно състояние, нито мода – просто природа така да се каже! Този тип деца не са нито хилави и болнави, нито вели и тромави. Те често пъти са хиперакитивни, усмихнати и палави. Физически здрави са със сигурност, въпреки че ограниченото им и избирателно ядене, направо те навежда на мисълта, че умират от глад. Тези деца в голяма част от случаите не пожелават да хапват месо, плодове или зеленчуци.

  Вкуса им се свежда до типични за тях и сигурни храни, като спагети, баница или палачинка. Ако не им угаждате и не ги глезите с любимите им храни, спорно е доколко ще си помогнете на вас и на тях най-вече. Но пък и предлагането само на любима храна, никак не е решението! Някои деца са си злояди с години, други периодично, но те всички имат едни и същи проблеми с храненето – то не им е забавно и интересно. 

  Злоядото дете и как да му помогнем да хапва повече с времето?

  За тази кауза няма да ви помогнат купища изчетени книги на видни педиатри, нито купища съвети от опита на роднини и приятели, нито път твърдението „Аз бях злоядо дете, това е генетично заложено.“ И така ето няколко съвета, които са изпитани от майки на злояди деца на практика и са им помогнали. Могат да помогнат и на вас.

  Първо на първо не настоявайте, не се сърдете и не заплашвайте. Влошавате нещата още повече. Както са казали бабите: „На сила хубост не става“. Затова опитвайте и опитвайте търпеливо отново, ще дойде и точния момент детето да преодолее това състояние.  Това не означава, че когато семейството седне на масата да се храни, то трябва да бъде изключено и изолирано. Дори една хапка да се привлече да хапне от нещо сервирано на общата трапеза пак си е напредък. Приобщаването му към семейството е много силно именно на семейното хранене, затова покажете му разбиране.

  Винаги предлагайте и нещо ново покрай старите изпитани гозби и направете детето съпричастно към приготовленията за вечеря например. Децата никак не обичат пустото ядене да им прекъсва играта, ту на таблета, ту на гледането на детско или строежа на замъци. Затова преди да се скарате и разсърдите с малчугана, постъпете хитро, извикайте да ви помогне да сложите масата, я като сложи салфетки или прибори, я като занесе чаши.

  Така то ще е готово да седне с другите и няма да мисли вече за играта, която отдавна е забравило, а ще мисли за храненето. Злоядото дете си има избрани гозби. Но, когато хапва само тях, те му омръзват естествено. Затова не го насилвайте, но винаги не преставайте да давате нещо ново, може пък и да му хареса, ако не този път, то следващият.

  Включете детето в приготвянето на храната и го направете съпричастно към пълноценното хранене. Тук малко банално ще обясним, че хляба идва от житото. Че месото е от птици или риба примерно, без тревожните подробности за това, че сме хищници и прочие. Заинтригувайте го с разказ за житцето, за ползите от хапването на зеленчуци и плодове, но постепенно, за да има възможност да асимилира. Днес готвите заедно зеленчуци с ориз и пиле например.

  Кажете му за мускулите скрити в моркова и грахчето, не че може да ги прояде, ако не иска. Но пък все ще му остане интересен спомен, който ще отключи по-късно апетита му. Разнообразните подправки, мирис и вкус ще го приучат да търси удоволствието от храненето, а не засищането. Така един ден злоядото дете ще стане осъзнат и хранещ се здравословно човек.

  Хапването на бързи закуски, чипсове, вафли и прочие между основните хранения, като обяд, закуска и вечеря – за злоядото дете са много вредни. На него така и така му трябва малко да се засити, нека поне да е с топла храна, ако мине номера. Ако не изчакайте ще огладнее, няма да умре от глад. Ако му се прииска плод, обаче или пък зеленчук не отказвайте, сега ви се е паднало да му дадете нещо такова.

Като цяло едно злоядо дете често пъти израства и този негов навик за пренебрежение към храната изчезва. Но все пак всичко зависи и от детето и от семейството, така че успех в борбата. Точна формула за успех няма!